Трети ден по залез-слънце. Настанихме се в стаи по на юг, предоставени ни от принца. Събрах при себе си всички, освен половин дузината мъже на стража. Докато повечето си ядяха вечерята, сготвена и поднесена от хора на Прабриндраха, ние започнахме да обмисляме ситуацията. Останалите трябваше да държат Талианците на разстояние. Съмнявах се, че могат да ни разберат, но не ми се рискуваше.
Седнах начело на масата, Господарката се настани отляво, а Могаба с двамата си главни лейтенанти — отдясно. До Господарката седяха Гоблин и Едноокия, като тази вечер Гоблин бе на по-предна позиция. Трябваше да ги редувам през вечер. След тях заеха местата си Мъргън, Хагоп и Мускуса. Мъргън седеше в дъното на масата в качеството си на чирак Архивар. Правех се, че разказвам история, докато се храним. Патриархът забавлява децата си.
— Довечера ще изведа имперските коне. Господарке, Гоблин, Хагоп, Мускус. Вие идвате с мен. Един от близнаците. Някой от Рои. Както и един от лейтенантите ти, Могаба, и няколко войника. Тези, които могат да яздят.
Едноокия пое въздух, за да се оплаче. Също и Мъргън. Но Могаба изпревари и двамата:
— Промъкване?
— Искам да разгледам на юг. Може да ни пробутват врели-некипели.
Не го вярвах наистина, но защо да приемам нещо на доверие, ако можех сам да се уверя? Особено когато се опитват да ме използват…
— Едноок, ти оставаш тук, защото искам да работиш с любимеца си. Денонощно. Мъргън, ти ще записваш всичко, което ти каже. Могаба, от теб искам прикритие. Ако са казвали истината, няма да отсъстваме дълго.
— Каза на Прабриндраха, че ще му дадеш отговор до седмица. Остават ти четири дни.
— Ще се върнем навреме. Тръгваме след следващата смяна на стражата, след като Гоблин и Едноокия се справят с всички, които биха могли да ни видят.
Могаба кимна. Погледнах към Господарката. Тя вече не ми съдействаше много. Щом искам да съм шеф, нека бъда, а тя щеше да си пази мнението за себе си.
— Някои от хората ми — заговори Могаба, — повдигнаха един малко деликатен въпрос. Мисля, че ни трябва правилник.
Това беше неочаквано.
— Правилник? За какво?
— За това в каква степен могат да използват насилие, за да се защитават. Няколко човека са били нападнати. Искат да знаят доколко трябва да се въздържат от дипломатически съображения. И имат ли право да дават примери.
— Мамка му! Кога започна това?
— Получих първия доклад този следобед.
— Значи всичко е от днес, така ли?
— Да, сър.
— Искам да видя мъжете, забъркани в това.
Той ги доведе до масата. Бяха Нар. Петима на брой. Изглеждаше ми невъзможно такива неща да се случват само на Нар. Пратих Мъргън да проучи. Когато се върна, каза:
— Три инцидента. Сами са се оправили с всичко. Не смятали, че има нужда да докладват.
Дисциплина. Може да се поговори малко на тази тема.
Отне ми половин минута да установя, че нападателите не били Талианци.
— Сбръчкани дребни кафяви човечета? Видяхме ги по реката. Тогава питах Лебеда и той ми каза, че не знае откъде са. Но го побиваха тръпки от тях. Ако не са от града, не си поплювайте изобщо. Насмитайте ги, освен ако не можете да хванете един-двама за разпит. Едноок. Ако можеш да поработиш върху някой от тях…
Проведохме целия този разговор между сервирането на Талианските слуги. Точно в този момент неколцина дойдоха да отнесат празните чинии, предотвратявайки излиянията на магьосника как чудовищно го претоварвам. За негово съжаление не можа да изграчи и след като си тръгнаха, защото Мъргън се намеси:
— Имам проблем, Знахар. — Могаба се намръщи. Наистина е гъвкав, но не може да преживее, че позволявам на хората си да ме наричат по друг начин, освен Капитан.
— И какъв?
— Прилепи.
Гоблин се изкикоти.
— Мълчи, изтърсак. Прилепи, казваш? И какво за тях?
— Момчетата продължават да намират мъртви прилепи наоколо.
Забелязах с ъгълчето на окото си, че Господарката изведнъж е наострила слух.
— Не мисля, че разбирам.
— Всяка сутрин, откак дойдохме тук, намираме мъртви прилепи. Не просто умрели, а разкъсани. И това е само около нас. Не из целия град.