Погледнах към Едноокия. Той също ме изгледа и каза:
— Знам. Знам. Още една работа за добрия стар Едноок. Как ще се оправя тази сбирщина, когато мен ме няма?
Не знам дали номерът мина пред другите.
Имаше неща, които двамата с магьосника не споделяхме с останалите.
— Други проблеми?
Нямаше, но Мъргън зададе въпрос:
— Можем ли малко да поработим над Лебеда? Поразгледах местенцето, което държи. От типа кръчми, където нашите момчета биха се поразмотали. Може пък да открием нещо интересно.
— Най-малкото ще го държите изнервен. Добра идея. Нека и някои от Нар го посетят. Да разучат тоя Кинжал.
— Този ме притеснява — вметна Мускуса.
— И е най-опасен от тримата, обзалагам се. От типа на Гарвана е. Може да те убие, без да му трепне окото, и след пет минути вече дори да не помни.
— Трябва да ми разкажеш повече за този Гарван — каза Могаба. — С всеки следващ път, когато чувам за него, ми става все по-интересно.
Господарката застина с вилица на половината път от устата:
— Всичко е в Аналите, лейтенант. — Най-нежното възможно смъмряне. При цялата му отдаденост към отряда, Могаба още не бе направил сериозен опит да изследва Аналите за периода след напускането на Геа-Ксле.
— Разбира се — отвърна той с безразличен глас, но очите му станаха твърди като стомана. Между двамата имаше ясно доловима студенина. Бях я забелязвал и преди. Просто не си пасваха. Нямаше никаква причина да не се харесват един друг. А може и да имаха. Напоследък прекарвах повече време с Могаба, отколкото с Господарката.
— Значи приключихме — казах накрая. — Омитаме се при следващата смяна на стражата. Подгответе се.
Повечето ми отговориха с кимване й станаха от масата, но Гоблин постоя още малко, мърморейки обидено, преди да се махне.
Подозираше, че съм го избрал основно за да не направи някоя пакост, докато ме няма.
Беше над шестдесет процента прав.
25.
Талиос: проучвания на юг
Пробвай някога да се промъкнеш нейде с кон за оран. Ще добиеш наполовина представа за проблемите ни, докато се измъквахме от града на гърба на чудовищата, дадени ни от Господарката. Бедният Гоблин, изтощихме го до пределите му да ни прикрива. По времето, когато напуснахме покрайнините вече си мислех, че със същия успех можехме да вземем каляската.
Разбира се, „незабелязани“ е нещо относително. Гарваните си стояха на поста. Сякаш на всеки покрив и клон, покрай които минавахме, имаше поне една от проклетите птици.
Въпреки че профучахме бързо, а и в тъмното беше трудно за разглеждане, територията на юг от Талиос изглеждаше богата и прекрасно култивирана. Налагаше й се, за да поддържа толкова огромен град, макар че и в по-богатите квартали имаше градини. Изненадващо, но Талианците като че ли не ядяха много месо, макар и то да беше храна, която можеш да заведеш до пазара.
Два от трите велики религиозни култа забраняваха яденето на плът. Наред с останалото, могъщите ни жребци можеха да виждат в тъмното. Препускането в галоп не ги безпокоеше, докато аз дори не виждах ръката си пред лицето. Зората ни свари на четиридесет мили южно от Талиос, абсолютно вкиснати от непрекъснатата езда.
Зяпнали от удивление селяни ни наблюдаваха да профучаваме край тях.
Лебеда ми беше разказал за нашествието на Господарите на сенките миналото лято. На два пъти попаднахме на следи от него, пресичайки напълно изтърбушени села. Местните бяха построили домовете си наново, но не на същите места.
До второто такова село спряхме. Местният старейшина дойде, за да ни огледа, докато се хранехме. За негово съжаление не намерихме общ език. Като видя, че няма да стигне доникъде, просто се засмя, хвана ръката ми в здраво ръкостискане и отпраши нанякъде.
— Той знаеше кои сме — вметна Гоблин. — И реши, че сме същите като хората в града.
— Идиоти?
— Никой не ни мисли за глупави, Знахар — включи се Господарката. — И вероятно точно това е проблемът. Може би не сме толкова умни, за колкото ни считат.
— Така ли смяташ? — Метнах камък по близкия гарван и пропуснах. Тя ме изгледа странно.
— Сигурно си прав, че има някаква мълчалива конспирация. Но може би не крият толкова много, колкото предполагаш. Или просто смятат, че знаем повече, отколкото в действителност знаем.