Чудех се какво се е случило с Господарката, Гоблин и останалите. Съмнявах се да са пострадали с тези жребци, но…
Бяхме се изгубили един друг и нямаше смисъл да прекарвам в търсене остатъка от деня. Щях да се върна на пътя, да поема на север и да си намеря някое градче и сухо местенце.
Дразнещият ръмеж ме тормозеше повече от факта, че ме преследват.
Но тази гора пък ме притесняваше повече от дъжда. Това беше мистерия, която необяснимо ме ужасяваше.
Гарваните и ходещият дънер бяха истински. Вече не се съмнявах в това. А Дънерът ме познаваше по име.
Може би наистина трябваше да доведа отряда и да изровя онова, което се криеше тук.
Пътят представляваше едно от онези чудеса на природата, способни да се превърнат в тиня, дълбока до кръста, ако някой посмее да се изплюе отгоре му. В тази част от света огради нямаше, така че можех да яздя отстрани. Почти веднага стигнах до малко селце.
Наречете го шега на съдбата или синхрони. Синхрон. Животът ми се движи в странен синхрон. От север се задаваха ездачи. Изглеждаха още по-оръфани, отколкото се чувствах аз. Не бяха дребни и кафяви, но аз все пак ги загледах подозрително и си потърсих място, където да се прикрия. Носеха повече оръжия от мен, а аз бях достатъчно въоръжен, за да екипирам цял взвод.
— Хей! Знахар!
Това беше Мъргън. Щом се приближих, видях, че другите трима са Уилоу Лебеда, Корди и Кинжала.
Какво, по дяволите, правеха тук?
26.
Надзирателя
Този, който бе оттеглил всичките си сили освен моралната подкрепа, не се отказа от правото си да критикува и да се оплаква.
Събранието на Господарите на сенките се проведе на върха на извисяваща се кула сред неговата нова централна крепост, наречена Надзирателя и разположена на две мили южно от Сенчестия затвор. Крепостта изглеждаше странна и мрачна, по-голяма дори от някои градове. Стените й бяха дебели и високи няколкостотин стъпки. Всяка вертикална повърхност бе покрита с плоскости от полиран бронз и желязо. Грозни сребърни надписи на азбука, известна само на малцина, украсяваха тези повърхности и вещаеха гибел на всеки, способен да ги прочете.
Господарите на сенките се събраха в стая, която изобщо не съвпадаше с влечението им към тъмни места. Слънцето хвърляше изгарящата си светлина през прозорците и кристалните стени. Тримата се свиха пред тази яростна атака, въпреки че бяха облечени в най-черните си одежди. Техният домакин се рееше близо до южната стена, като почти не отделяше поглед от далечината. Свръхзаетостта му започваше да се превръща в мания.
Далеч навън, на много мили оттук, но видима от такава височина, се простираше равна територия. Бяла като трупа на мъртво старо море, тя трептеше на светлината на слънцето. Посетителите смятаха, че страхът и манията му са притеснителни. Ако, разбира се, не се преструваше и това не беше просто средство в някакъв неуловим, но смъртоносен план. Но нямаше как човек да не се впечатли от мащаба на защитата, която бе издигнал.
Крепостта се строеше вече седемнадесет години и не повече от две трети бяха завършени.
По-дребната фигура — жената, попита:
— Тихо ли е сега навън? — Говореше на езика, на който бяха изписани крепостните стени.
— През деня винаги е тихо. Но спусне ли се нощта… Спусне ли се нощта… — Във въздуха се носеха страх и омраза.
Той обвиняваше тях за ужасното си положение. Те изровиха сенките и събудиха ужаса, а след това го бяха оставили сам да се оправя с последствията.
Той се извърна.
— Провалихте се. Провалихте се отново и отново, и отново. Радишата отиде на север без дори бегло неудобство. Те преминаха през блатата като самото отмъщение толкова лесно, че тя дори не се наложи да си мърда пръста. Те бродят където си поискат и правят каквото им скимне без какъвто и да било проблем — толкова жизнерадостни и сигурни в себе си, че дори не забелязват вашата намеса. А сега заедно с нея са точно на прага ви и създават неприятности. И вие идвате при мен.
— Кой би могъл да предположи, че един от Великите е техен спътник? Очакваше се да е мъртъв.
— Глупак! Нима той не е майстор на промяната и илюзията? Трябваше да знаеш, че той е там и ги чака. Как е възможно толкова могъщ магьосник да се скрие?