Той говореше толкова бързо, колкото устата му позволяваше, но виждах, че му е трудно да обясни видяното. Думите за това, което искаше да изрази, не съществуваха, поне не в езиците, които ние, обикновените хора, разбираме.
— Мисля, че виждаха всичко, което правим, в тези пламъци и след това пращаха малките сенки да кажат на останалите кафявковци какво да сторят и къде да ни намерят.
— А?
— Може би си имал късмета да не налиташ на тях непрекъснато през деня.
— Да. — Всъщност си имах достатъчно ядове в преследване на ходещ дънер из полята. — Да забеляза случайно някакви гарвани, докато си запълваше времето?
Той ме изгледа особено.
— Да. Наистина видях. Точно си лежах в калта и зяпах дребосъците, чудейки се какво имам в торбата с хитринки, което да им натреса, когато изведнъж се появиха двадесетина гарвана. Всичко избухна все едно валеше нафта, а не дъжд. Изпържи бедните момчета живи. Само че тези гарвани може би не са точно гарвани, ако ме разбираш.
— Не и докато не ми обясниш.
— Видях ги само за секунда, но ми се стори, че мога да гледам направо през тях.
— Ти винаги го правиш — промърморих и той отново ме изгледа странно. — Значи смяташ, че всички кафявковци, които се мотаят наоколо, са изгубени, така ли? Като кученца без господар?
— Съмнявам се. Предполагам, че не са по-глупави от теб и мен… Е, поне от теб. Просто вече не разполагат с предимството си.
Старицата все още се суетеше около Господарката. Беше я завела някъде да се измие и позакърпи. Сякаш се нуждаеше от кърпене.
— И това как ми спестява пътуването до реката?
— Още не съм свършил, о, Нетърпеливи. Веднага след взрива се натъкнах на едно от момчетата, с които си мислех, че съм приключил. Беше успял съвсем сам да ме проследи, но се препъваше и държеше главата си, сякаш нещо е изригнало от нея. Пипнах го. И заедно с него хванах и няколко дребни сенчици, които висяха наоколо. Поступах едната от тях и я пратих да каже на Едноокия, че ми трябва зверчето му. Научих друга сянка как да принуди човек да проговори и когато дребното чудовище се появи, зададохме на кафявковеца няколкостотин въпроса.
— Жабешкото лице тук ли е?
— Не, върна се обратно. Могаба ги е накарал да поработят.
— Браво на него. Значи си задавал въпроси. Получи ли отговори?
— Не и такива, които да имат много смисъл. Тези кафяви момчета идват от място, наречено Сенчестия затвор. И по-точно — от някаква свръхкрепост на име Надзирателя. Командва ги един от Господарите на сенките. Дългата сянка, така му викат. Той дал малките сенчици на шестимата в паницата. Били просто дребни, слаби и безполезни, нищо повече от разносвачи на съобщения. Но явно имат и по-лоши, които могат да пуснат на свобода.
— Забавляваме се неистово, нали? Разбра ли какво става?
— Дългата сянка е намислил нещо. Съюзил се е с останалите трима, за да държи отряда на разстояние — кафявите момчета не знаят защо ги притесняваме, — но разиграва и някаква собствена игра. Останах с впечатлението, че искал да заловят теб и Господарката и да ви завлекат в замъка му, където да ви предложи, може би, някаква сделка. И в общи линии това е всичко.
Имах петстотин въпроса и започнах да ги задавам, но Гоблин нямаше отговорите. Разпитваният от него кафявковец не бе разполагал с тях. Магьосникът се сетил да зададе и повечето от въпросите.
— Е, още ли искаш да слизаш към реката? — попита той.
— Не ми промени намеренията. Нито пък тези кафяви недоносчета. Ако не разполагат с врачките си, няма да ми създават много проблеми. Нали?
Гоблин се захили.
— Вероятно не.
— Тогава какво не е наред?
— Нали не мислиш, че ще те пусна да яздиш натам без някаква защита? Мрънкам заради състоянието на задника си. — И той пусна голямата си жабешка усмивка. Аз също се ухилих насреща му.
Според домакините ни до най-близкото място, подходящо за прекосяване на реката — брода Годжа, имаше четири часа езда. Лебеда каза, че на осемдесетина мили имало четири такива брода — Тери, Нума, Годжа и Ведна-Бота. Тери се намираше най-далеч нагоре по реката. Над него тя се движела през назъбени каньони, твърде стръмни и открити за военни действия. При все това Гоблин каза, че нашите кафяви приятелчета са дошли точно от онази посока, за да избегнат вниманието на останалите Господари на сенките. И в това пътуване изгубили една трета от групата.