Последното обитаемо място, през което минахме, се намираше на около шест мили от брода Годжа. Отвъд него местността бе занемарена и празна от месеци. А почвата не изглеждаше лоша. Местните трябва да са се страхували много, за да я изоставят. Смяната на владетели обикновено не е толкова травмираща за селяните. Петте хиляди, поели на север, без да се завърнат, явно са имали достатъчно сериозна причина.
Местността не беше скалиста. В по-голямата си част представляваше разчистена земя, която се извиваше нежно, и пътят по нея не изглеждаше толкова ужасен, въпреки че не беше предвиден за военно движение. Никъде не видях укрепления — естествени или построени. Всъщност нямаше нищо подобно където и да било из Талианските земи. В случай на бедствие не можеше да се бяга и имаше шепа места, в които да се скриеш. Лебеда и приятелчетата му заслужаваха уважение за смелостта си да рискуват със сегашното пътуване.
Когато се напои с вода, почвата се превърна в глинеста и лепкава кал, която подлагаше на изпитание силата и търпението дори на моя неуморим жребец. Бележка — да планирам битки само в слънчеви и сухи дни.
Ясно. И понеже стана въпрос, да поръчаме и само слепи врагове.
В този занаят трябва да вземеш каквото ти се предлага.
— Адски си мрачен днес, Знахар — каза Гоблин след дълго мълчание.
— Аз? И ти си приказлив като камък.
— Всичко това ме притеснява.
Притеснявало го. Много нетипична забележка за него. Означаваше, че е потресен до ноктите на краката си.
— Смяташ, че не можем да се справим, ако приемем договора?
Той поклати глава.
— Не знам. Може би. Ти винаги успяваш да извадиш нещо от торбата с триковете. Но започваме да се захабяваме, Знахар. Всичко това вече не е забавно. И какво ще стане, ако успеем да се справим някак, пробием и стигнем до Катовар, а там открием едно голямо нищо?
— Това е риск от самото начало. Никога не съм обявявал нещо за това пътуване. Просто трябва да го направим, защото дадох обет да го направим. И когато предам Аналите на Мъргън, ще изискам от него същото обещание.
— Предполагам, че нямаме какво по-добро да вършим.
— До края на света и обратно. И това е някакво постижение.
— Чудя се, каква ли е била първоначалната цел.
— И аз, стари приятелю. Загубила се е нейде по пътя между това място и Геа-Ксле. И мисля, че тези Талианци знаят нещо за нея. Но не желаят да говорят. Ще трябва да опитаме да им приложим някога традиционното за отряда двойно разбъркване.
Ръмежът си имаше и добра страна, предполагам. Намаляваше видимостта. Преминахме последното възвишение и се спуснахме към Голямата река и брода Годжа преди да осъзная, че сме стигнали толкова далеч. При по-добро време противниковите стражи вече да са ни забелязали.
Гоблин се усети пръв.
— Стигнахме, Знахар. Реката е там долу.
Слязохме от конете.
— Усещаш ли нещо от другата страна? — попитах аз.
— Хора. Не са притеснени. Но има и двама бедни глупаци на пост.
— На какъв гарнизон ти прилича?
— На разпуснат. Третокласен. Ако имам повече време, мога да ги огледам по-внимателно.
— Имаш го. Аз ще се поразходя наоколо.
Мястото бе точно такова, каквото ми го описваха. Пътят лъкатушеше по дълга, гола ивица земя към брода, който се намираше точно на завоя на реката. Под тази извивка се вливаше малко поточе, течащо от моята страна, макар че трябваше да отида да проверя, понеже повърхността там беше по-нависоко. По бреговете му растяха обичайните растения. Виждаше се и леко издигане в обратна посока, така че пътят към брода стигаше до центъра на плитка вдлъбнатина. Отвъд Годжа реката се движеше на юг, извивайки се бавно и мързеливо. От моята страна брегът бе висок между две и осем стъпки, целият обрасъл с дървета и храсти навсякъде, освен при самия брод.
Разгледах всичко това много внимателно на крак, докато жребецът ми чакаше с Гоблин отвъд възвишението. Промъкнах се до единия край на брода и прекарах половин час сред влажните храсти, зяпайки укрепленията от другата страна.
Нямаше да можем да пресечем оттук. Не и лесно.
Наистина ли се притесняваха да не отидем при тях? Защо?
Използвах стария номер с триангулацията, за да изчисля, че стражевата кула на крепостта е висока около двадесет и пет метра, след това се отдръпнах и опитах да преценя какво може да се види от върха й. По-голямата част от светлината си беше отишла, когато приключих.