— Знаеш ли нещо?
— Нуждата да остана незабележим ме ограничава. Но успях да прихвана някои отблясъци от северните ни приятели. Попаднали са на още от кафявите ни дружки от реката. Свирепи неща се случват на юг от Голямата река.
— Магия?
— При това от висока класа. Спомнете си онова, което се разкри при преминаването им през пиратските блата. Вече не смея да се намесвам.
— По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите! Добре ли са? Да не сме ги загубили?
Казах, че не смея да се меся. Само времето ще покаже.
Радишата изрита нова купчина книги. Благото изражение на Пушека се пропука, заменено от силно раздразнение.
— От безсилието е — извини се тя.
— Всички сме безпомощни. Може би ще го усещате по-слабо, ако преосмислите амбициите си.
— Какво искаш да кажеш?
— Вероятно следвате ли курса, който брат ви е начертал, и опитате да покорявате само по една планина наведнъж…
— Глупости! Аз ли, една обикновена жена, съм единственият петел тук?
— Вие, като жена, няма да бъдете принудена да заплатите цената на провала. Тя ще излезе от кесията на брат ви.
— Проклет да си, Пушек! Защо винаги трябва да си прав?
— Защото ми плащат за това. Вървете при брат си. Говорете с него и премислете. Концентрирайте се върху настоящия враг. Господарите на сенките трябва да бъдат спрени сега. Свещениците ще са вечно тук. Освен ако толкова не искате да ги съкрушите, че допуснете Сенчестите да спечелят.
— Ако можех да обвиня само един върховен жрец в предателство… Да, добре. Знам. Господарите на сенките са показали, че знаят как да се справят със свещеници. Никой не би го повярвал. Аз си тръгвам. Ако смееш, опитай се да разбереш какво става там долу. Ако сме ги изгубили, ще трябва да действаме бързо. Проклетият Лебед просто не можа да не тръгне след тях, нали?
— Вие го изпратихте.
— Защо всички правят каквото им кажа? Някои от нещата, които заповядвам, са глупави… Спри да се хилиш.
— Изритайте още някоя купчина книги — изпусна се магьосникът.
Радишата изхвърча от стаята.
Пушека въздъхна. След това се върна към четенето. Авторът на книгата се задълбочаваше с умиление в подробности около набучвания на кол и изгаряния на клада, както и други мъчения, прилагани върху поколението, имало ужасяващия късмет да живее по времето, когато Свободните братства на Катовар изпълзели от онази странна част на света, дала им живот.
Книгите в тази стая бяха конфискувани, за да не попаднат в ръцете на Черния отряд. Пушека не вярваше, че като ги държат скрити, тайните ще са опазени завинаги. Но пък може би достатъчно дълго, докато той намери начин да предотврати кръвопролитията от старите времена. Може би.
Най-голямата му надежда обаче се крепеше на това, че отрядът се е променил с времето. Че не носеше маска. И че наистина е забравил мрачния си произход, а търсенето на миналото му е по-скоро рефлекс, отколкото непоколебимото завръщане, което други братства, преминаващи през тези земи, са предприемали в миналото.
А в едно ъгълче на ума му се криеше изкушението да последва собствения си съвет, да доведе Капитана на отряда тук и да го остави да се изгуби сред книгите, дори и само за да види реакцията му, като разбере истината.
30.
Талиос разбунен
Доближихме Талиос на зазоряване с няколко дни закъснение. Всички бяхме на ръба на изтощението, а Лебеда и дружките му май се чувстваха по-зле от останалите. Обикновените им жребци бяха напълно изцедени.
— Дали Прабриндрахът ще е безкрайно щастлив, че съм закъснял за срещата ни? — попитах Лебеда.
Уилоу все още си пазеше малко сарказъм.
— И какво, по дяволите, може да направи? Да ти пусне буболечка в ризата? Ще го преглътне с усмивка. Притеснявай се за Жената. Тя е единствената, която ще ви създава проблеми. Ако изобщо някой ще го стори. Невинаги мисли правилно.
— Свещеници — каза Кинжала.
— Да. Пази се от свещениците. Недоволстват от всичко, откак вие, момчета, се появихте тук. Не можеха да направят нищо, освен да се присъединят към нас. Но те уверявам, че много са мислили по въпроса и намерят ли начин, ще започнат да се бъркат.
— Какъв му е проблемът на Кинжала със свещениците?
— Не знам. И не искам да знам. Но съм тук достатъчно отдавна, за да мисля, че може и да е прав. Светът наистина ще стане по-добър, ако издавим част от тях.