— Доколкото разбирам, след около пет седмици водите ще се снижат достатъчно, за да могат Сенчестите да прекарат войските си през Голямата река. Няма да има вътрешни проблеми, които да ги забавят. Като се изключи Черният отряд, всяко възможно преимущество е на тяхна страна. Така че ако Прабриндрахът иска да има каквито и да е шансове за победа, трябва да ми даде възможност да го постигна. Не го ли направи, си тръгвам. Ще намеря друг път. Не възнамерявам да се самоубивам.
Лебеда преведе. А ние се опитвахме да изглеждаме здрави, професионални и упорити. Господарката и Могаба се справяха чудесно. Мислех си, че ще прецакам нещата, като започна да нервнича, но не се стигна дотам. Прабриндрахът така и не се опита да ме разобличи в блъфиране. Спореше, но не и толкова, че да си изпусна нервите и да си тръгна. Не мръднах и на косъм. Съвсем искрено вярвах, че единственият ни шанс — тази призрачна надежда — е да ми предостави пълна диктаторска власт. А и благодарение на Жабока разполагах с малко вътрешна информация.
— Хей, Лебед. Да не би тези хора да са забъркани в още по-голяма неприятност, отколкото признават?
— Какво? — Той хвърли нервен поглед към импа.
— Шефът ти изобщо не се опитва да ме разубеди. Пробутва ми законови номера. Политиканства. Губи време. Имам чувството, че дълбоко в себе си е наплашен до смърт. Той е съгласен с мен. Само дето не му се ще да избира между двете злини. Защото тогава ще трябва да живее с избора си.
— Да. Може би. Сенчестите ще бъдат зли след това, което им направихме миналото лято. Сигурно ще искат да направят показно.
— Трябват ми ветераните от онази кампания. Ще ги направим водачи на отряди. Стига да ми позволят да бъда големият шеф наоколо.
— Има една архаична Талианска дума, която означава боен водач. Ще бъде твоето. Вече са спорили за това в съвета. На върховните свещеници не им харесва, но нямат никакъв избор. Така или иначе хората от духовенството са първите, които Господарите на сенките премахват, след като завземат властта. Принцът може да направи каквато сделка си поиска. Те са ужасени, човече. Точно когато спечелиш, трябва да започнеш да се страхуваш.
Просто стоях и отстоявах позицията си. Но бях дошъл подсигурен от Жабешкото лице.
Проклетият имп се изхили и ми намигна.
Денят се превърна в нощ и трябваше да ядем още веднъж, но подписахме договора.
За първи път от Джунипър насам отрядът имаше истински договор.
Или точно обратното.
Прабриндрахът поиска да знае плановете ми. Той не беше глупак. Знаеше, че Могаба е напрягал хората ни с двадесетчасови работни дни.
— Основно смятаме да съчиним голямо и шарено представление за натрапниците, дошли през реката. Но и ще набираме доброволци и ще ги тренираме за по-тежките времена, които ще последват, успеем ли да се справим с първата вълна. Докато се занимаваме с това, ще проучим с какви ресурси разполагаме и как най-добре да ги използваме. Ще изкореним вражеските агенти на наша територия и ще опитаме да внедрим свои при тях. Ще разучим терена, на който ще се водят битките. Лебед. Непрестанно слушам колко малко остава до снижаването на водите. Колко време ще остане плитко? Кога настъпва следващият период на спокойствие?
Той преведе, след това отговори:
— Шест или седем месеца, през които няма да има достатъчно дъжд, за да затвори бродовете. И дори когато дъждовният сезон започне, още два или три месеца водите ще бъдат поне донякъде проходими.
— Чудесно. Дойдохме точно по средата на безопасния сезон.
— Горе-долу. Може да разполагаме и с повече от пет седмици. Това е най-лошият вариант.
— Значи можем да разчитаме на него. Кажи на Прабриндраха, че имаме много голяма нужда от помощта му. Трябват ни оръжия, брони, кораби, храна, транспорт и хора, които да се заемат с него, екипировка. Необходими са ни и сведения за всички мъже между шестнадесет и четиридесет и пет години, техните умения и професии. Искам да знам кого да принудя, ако не дойдат достатъчно доброволци. Ще ми помогне и списък на животните. Както и такъв за оръжията и наличната екипировка. И някакво описание на укрепленията и местата, удобни за построяване на крепости. Би трябвало да знаете повечето неща от миналото лято. Тук водите ли си записки, Лебед?
Той преведе и каза:
— Не. Не мога да им разбера азбуката. Всъщност аз така и не се научих да пиша и чета на Розоградски. — Той се засмя. — Нито пък Корди.
— Кинжала?