Ако имах време, сигурно щях да се вбеся от тях. Но нямах, така че и не играех игричките им. Събрах ги с най-важните им хора, заедно с Прабриндраха и сестра му, и им заявих, че не ми пука за държанието им и не смятам да го толерирам. И че в разписанието пише нещата да се правят както Знахаря казва, или да се мре. Ако не им отърва, добре дошли са да изпробват най-доброто, което имат, насреща ми. След това щях да ги изпека на бавен огън на някой от централните площади.
Това не ми спечели всенародна обич.
А и донякъде блъфирах. Щях да направя необходимото, но не вярвах да ми се наложи. Очевидно агресивната ми природа трябваше да ги смири, докато си свърша работата. Щях да се тревожа за тях, след като победя Господарите на сенките.
Позитивно мислене през цялото време. Това съм аз.
Ако получавах комат хляб за всяка минута, в която вярвах, че имаме шансове, щях да пукна от глад.
Няколко човека направиха необходимото слуховете за сблъсъка ми със свещениците да се разнесат. Чух, че някои от храмовете затворили врати поради липса на работа. Други се изправили срещу озверели тълпи.
Чудесно.
Но колко щеше да изтрае? Страстта на тези хора към свръхестествените глупости беше много по-стара и вкоренена от влечението им към военното дело.
— Какво, по дяволите, стана? — запитах Лебеда при първа възможност. Бях понаучил езика, но не дотам, че да схващам религиозния подтекст.
— Мисля, че им се е случил Кинжала — изглеждаше слисан.
— Какво?
— Откак сме тук, той разпространява подмолни глупости как свещениците трябва да си се придържат към спасяването на душите на хората и кармата и да си държат носовете извън политиката. Обясняваше го и в кръчмата. И когато чу за твоя сблъсък с висшите свещеници, излезе по улиците, за да разкаже, както той казва, „истинската история“. Тези хора са верни на боговете си, не го забравяй, но не са чак толкова запалени по някои от свещениците им. Особено от онзи тип, дето те хващат за портмонето и стискат.
Засмях се. След това казах:
— Кажи му да престане. Имам си достатъчно тревоги и без религиозни революции.
— Ясно. Не мисля, че трябва да се притесняваш за това.
Трябваше да се притеснявам за всичко. Талианското общество беше подложено на небивал стрес, макар че трябваше да си чужденец, за да го забележиш. Прекалено много промени ставаха твърде бързо в среда на традиции и закостенялост. Нямаше как обикновените механизми да се пренастроят към новата ситуация. Спасяването на Талиос щеше да е като яздене на вихрушка. Трябваше да стоя здраво стъпил на краката си, за да задържам страха и объркването в посоката на Сенчестите.
Едноокия ме събуди по средата на четиричасовата ми дрямка.
— Джамахарадж Джах е тук. Казва, че трябвало да те види веднага.
— Състоянието на детето се е влошило?
— Тя е добре. Смята, че сега ще ти се отплати.
— Доведи го.
Свещеникът се промъкна крадешком. Поклони се с раболепието на човек от улицата. След това ме затрупа с всички титли, които Талианците бяха успели да измислят, включително и Лечител. Апендектомията явно бе непозната в тукашната хирургия. Огледа се така, все едно очакваше на стените да им поникнат уши. Може би рисковете на професията. Никак не му хареса Жабока.
Това предполагаше, че някои хора знаят какво представлява импът. Трябваше да го имам предвид.
— Безопасно ли е да говорим? — попита той. Схванах го и без превод.
— Да.
— Не бива да оставам дълго. Те ще ме наблюдават, след като знаят, че имам голям дълг към вас, Лечителю.
Вземи си кажи тогава, помислих си.
— Да?
— Великият Жрец на Шадар и мой господар, Годжаринди Годж. Неговото божество е Хада, а един от нейните ликове е Смъртта. Миналата нощ сте го разярил. Съобщил е на децата на Хада, че богинята жадува за вашето ка.
Жабешкото лице преведе и добави обяснително:
— Хада е Шадарската богиня на смъртта, разрухата и покварата, Капитане. Децата на Хада са подопечен култ, който е посветен на убийствата и мъченията. Доктрината им диктува да не мислят и да са хаотични. Истината обаче е, че тези, които умират, винаги са били в лайняния списък на шефа.
— Разбирам. — Усмихнах се леко. — А кое е твоето божество, Джахамарадж Джах?
Той се усмихна в отговор.
— Кади.