— Според най-лошия вариант остават дванадесет дни. Време е да изпратим хора, които да следят реката. Най-лошият вариант може далеч да не се окаже най-лош.
— Радишата те е изпреварила. Говорих с нея вчера. Тъкмо беше вербувала половината пощальони в околността. Точно в момента реката е по-пълноводна откогато и да е. Това може да не значи нищо. Времето е променливо.
— Всеки ден в повече означава още стотина човека, които да включим в легионите.
— Докъде си стигнал в момента?
— И двата са с по три хиляди и триста души. Ще спра на четири хиляди. А и тогава вече ще трябва да се движим.
— Пет дни достатъчни ли са, за да стигнем реката? Това са двадесет мили дневно за непривикнали към ходене хора.
— Дотогава ще са. Сега изминават по десет на ден с тренировките.
— Тази седмица ще изляза да ги прегледам. Обещавам. С политиката мисля, че съм се оправил. Хагоп. Вие с Мускуса ще бъдете ли готови?
— Започва да се получава, Знахар. Взеха да загряват, че като им казваме, че ги учим как да оцелеят, говорим сериозно.
— Битката е достатъчно близо, за да започнат да разбират, че това е повече от игра. Кофа. А вие как се справяте, момчета?
— Дай ни още петдесет каруци и можем да потеглим още утре, Капитане.
— Погледна ли чертежите на онзи град?
— Да, сър.
— Колко време, за да го подготвим?
— Зависи от материалите. За палисадата. И от работната ръка. Голямо копаене на окопи ще падне. За останалото няма проблем.
— Ще имаш работната ръка. Сбирщината на Синдаве. Те ще дойдат с теб и ще продължат след това към реката за резерва. Но ситуацията с ресурсите не е много обещаваща. Ще се наложи да разчиташ на окопите повече, отколкото на палисадата. Клетус. Какво става с артилерията?
Клетус и братята му се ухилиха. Изглеждаха горди от себе си.
— Готови сме. Шест подвижни катапулта за всеки легион, вече построени. Сега работим по хората, които ще боравят с тях.
— Страхотно. Искам да слезете с работниците и инженерите, за да огледате града. Разположете някои от катапултите там. Кофа, по-добре тръгнете колкото се може по-скоро. Пътищата са ужасни. Ако наистина ви трябват още каруци, изстискайте ги от гражданите. Ще стане по-бързо, отколкото ако трябва да ги измъквам от Радишата. И така. Кой ще измисли нещо, за което да се притеснявам? Знаете, че не съм щастлив, ако не се тревожа.
Изгледаха ме с празни изражения. Накрая Мъргън изтърси:
— Ще посрещнем техните десет хиляди с нашите осем? Това не е ли достатъчно притеснително? Сър?
— Десет хиляди?
— Такъв е слухът. Че Сенчестите са увеличили силите си.
Погледнах към Господарката. Тя само сви рамене.
— В момента разузнаването ни не е надеждно — казах аз. — Но заедно с кавалерията сме повече от осем хиляди. А с легиона на Синдаве дори ги превъзхождаме. Ще държим и терена. А и съм скрил един-два номера в ръкава си.
— Онези въглища ли? — запита Могаба.
— Наред с други работи.
— Няма ли да ни кажеш?
— Не. Думите имат навика да се разпространяват. Ако никой освен мен не знае, няма да има кого другиго да обвинявам, освен себе си, ако врагът узнае.
Черният гигант се усмихна. Разбираше ме твърде добре. Просто исках да запазя някои неща за себе си.
Ние, командирите, понякога сме такива.
Предшествениците ми никога не са казвали нищо никому, докато не дойде времето за скок.
По-късно поисках мнението на Господарката.
— Мисля, че ще осъзнаят достатъчно ясно, че са във война. Все още имам сериозни съмнения за победата, но може пък ти да си по-добър Капитан, отколкото ти се иска да признаеш. Поставяш всеки там, където може да направи най-доброто.
— Или поне да нанесе минимална вреда. — Хриптящия и племенникът на Хагоп все още не ми бяха доказали, че стават за нещо.
Една седмица до крайния срок. Работниците, инженерите и резервният легион на Синдаве бяха заминали преди два дни. Пътуващите към нас пощенски ездачи описваха напредъка им като разочароващ. Пътищата бяха безнадеждни. Но обитателите на селцата по пътя им помагаха. На места войниците и местните нарамваха материалите на гръб, докато водачите на впрягове прекарат каруците през калта.
Все пак всичко това имаше и добра страна. Все още ръмеше, въпреки че трябваше да е спряло преди седмица. Според докладите бродовете все още бяха непроходими. Наблюдателите ни даваха допълнително поне още пет дни.