Двете дребни и проблемни гадинки се затрудняваха дори да стоят прави, какво остава да стрелят точно. Може би боговете наистина пазят пияните и лудите. Досега да са се избили, ако бяха трезви.
Наоколо бяха разпръснати хора, изпаднали в безсъзнание. Сред тях и Уилоу, Корди, Кинжала и неколцина от отряда. Явно в опит да разтърват дуото си бяха понесли последствията.
Напрежението между Едноокия и Гоблин ескалираше. Черният магьосник беше насъскал показно нещастния Жабешко лице срещу Гоблин. Противникът му пък използваше нещо, подобно на змия от черен дим, което излизаше от кесията на колана му. То се опитваше да мине покрай Жабока. Когато се сблъскаха, захвърчаха искри и озариха улицата, разкривайки наклякали Талианци, които наблюдаваха от относително безопасно разстояние.
Спрях, преди да са ме видели.
— Господарке, какво е това, което използва Гоблин?
— Не мога да определя оттук. Нещо, което не би трябвало да има. Достоен противник на Жабока, за когото пък мислех, че е далеч над класата на Едноокия. — Тя звучеше смътно притеснена.
Понякога дори и аз самият се тревожех за това. Не ми изглеждаше нормално да влезеш в магазин и да си купиш Жабешко лице от рафта. Но не разпитвах Едноокия, а и той беше експертът.
Жабока и змията се сблъскаха на половината път между господарите си. Започнаха да пухтят, да се мятат в различни посоки и да крещят.
— Това ли е донесъл Гоблин от разузнаването? — почудих се на глас.
— Моля?
— Още откак го видях след първия му сблъсък с кафявите момчета, които насочвали сенките, усещам някакво задоволство у него. Сякаш най-сетне е получил средство да нашиба света с камшик.
Господарката обмисли това.
— Ако е прибрал такова нещо от слугите на Сенчестите, би могло да е някаква измама. Променливия би ни казал със сигурност.
— Но него го няма. Нека сами предположим.
Последният огън изгасна. Гоблин и Едноокия бяха напълно заети един с друг. Черният магьосник се спъна в собствените си връзки. За момент изглеждаше, сякаш другият ще спечели. Жабока едва успя да отклони последната атака на змията.
— Достатъчно. Не можем без тях, колкото и да ми се иска да ги погреба живи и да се свърши с глупостите им.
Пришпорих коня си. Гоблин се намираше по-близо. Едва започна да се обръща, когато стоварих жезъла върху главата му. Не спрях да видя резултата. Вече се нахвърлях на Едноокия. Ударих и него.
Обърнах се за повторна атака, но Господарката, Могаба и Мъргън вече ги бяха прихванали. Битката между Жабока и змията замря. Но не и те. Стояха и се гледаха през десет стъпки паваж.
Погледнах към импа.
— Жабешко лице. Можеш ли да говориш? Или си превъртял също като шефа си?
— Той е луд, Капитане, не аз. Но имаме договор. И трябва да правя каквото ми нареди.
— Нима? Кажи ми обаче какво е това, което излиза от кесията на Гоблин?
— Вид имп. В друга форма. Откъде го е прибрал, шефе?
— И аз се чудя. Мъргън, провери останалите хора. Виж дали имаме истински загуби. Могаба, довлечи малкото лайно тук. Мисля да блъскам малко глави.
Сложихме ги един до друг, а Господарката и Могаба ги придържаха в седнало положение. Започнаха да идват на себе си.
Мъргън се върна и докладва, че никой от хората в безсъзнание не е сериозно наранен.
Все е нещо.
Едноокия и Гоблин ме изгледаха. А аз обикалях в кръг, удряйки жезъла по дланта си. Това е диктаторската ми походка. След това им се нахвърлих:
— Следващия път, когато се случи такова нещо, ще ви завържа лице в лице, ще ви затворя в чувал и ще ви изхвърля в реката. Нямам нужното търпение за такива глупости. Утре, докато още ви тресе махмурлук, ще станете рано и ще дойдете тук, за да поправите всички щети. Парите ще излязат от вашия джоб. Ясно ли е?
Гоблин изглеждаше смутен. Успя да кимне немощно. Едноокия не отговори.
— Едноок? Искаш ли още един удар по главата?
Той кимна. Мрачно.
— Добре. И така. Гоблин, относно онова нещо, което си донесъл от разузнаването ни. Най-вероятно принадлежи на Господарите на сенките. Капан. Преди да легнеш да спиш, го искам набутано в бутилка или нещо от сорта и погребано. Дълбоко.
Очите му изскочиха.
— Знахар…