— Подлите копеленца. Можем ли да пристигнем навреме?
— Може би. Всъщност вероятно, имайки предвид, че не отложихме тръгването от Талиос. Но с това темпо едва ще успеем и ще сме изтощени от борбата с калта.
— Започнали ли са вече да отклоняват водите?
— Според Променливия от тази сутрин. Ще им трябват два дни да свършат и още един, за да отклонят достатъчно вода.
— Това ще засегне ли Нума?
— Не и през следващата седмица. Там нивото на водата засега ще продължава да спада. Променливия смята, че ще се опитат да пресекат Нума ден преди Годжа.
Спогледахме се. Тя се сети за онова, което и аз виждах. Сенчестите ни ограбваха от плановете ни за нощта преди Годжа.
— По дяволите!
— Знам. С тази кал ще трябва да потегля днес, за да стигна там навреме. И вероятно няма да смогна да се върна обратно до Годжа. Използвай Синдаве на наше място. Този град и без това е изгубена кауза.
— Ще трябва да се движа по-бързо.
— Зарежи каруците.
— Но…
— Изостави инженерите и работниците. Нека сами се справят колкото успеят. Ще им оставя слоновете. И без това не ми вършат работа. Нека всеки мъж да носи и малко отгоре. Само най-необходимото. Дори каруците може да стигнат брода навреме, ако пропуснат Веджагедия.
— Права си. Да се захващаме. — Събрах хората си и обясних какво ще правим. Един час след това наблюдавах как Господарката и кавалерията се отдалечават на югоизток. Мрънкащите пехотинци на Могаба, всеки от които натоварен с десетина допълнителни килограма, започнаха да се влачат към Годжа.
Дори старият боен лидер носеше товар.
Добре, че имах късмета или предвидливостта да изпратя основната част от багажа още няколко дни по-рано.
Движех се с останалите. Конят ми носеше двестатина килограма боклуци и изглеждаше невероятно унизен от този факт. Едноокия мърмореше до мен. Изпратихме Жабешко лице да разузнае за маршрути, където земята няма да затрудни преминаването ни.
Хвърлях по един поглед на Господарката. Чувствах се кух, празен. И двамата бяхме започнали да мислим за нощта преди битката при Годжа като за нощта. Но нямаше да го бъде.
Вече чувствах, че никога няма да стане. Винаги щеше да има нещо, което да стои на пътя ни. Може би някой от боговете беше против признаването и осъществяването на онова, което напираше в нас.
Майната им и на тях, и на незаконните им деца.
Някой ден, мамка ви. Някой ден.
А после какво? Ще трябва да изоставим много преструвки. Да се изправим срещу някои истини, да решим някои неща и да осъзнаем възможностите и усложненията на някои обвързвания.
Този ден не прекарах много време в мислене как да спася Талиос.
35.
Преди Годжа
Вземете малко почва и я наквасете наистина добре, до самия център на света. После ден-два я оставете хубаво да се изпече под слънцето. Какво получавате?
Буболечки.
Докато се катерехме към хребета с изглед към брода Годжа, гадинките се носеха на облаци. Комарите искаха да се хранят. По-дребните твари просто лагеруваха в носа ми.
Тревата беше избуяла от предния път. Сега се издигаше на две стъпки над земята. Разделих я с острието на меча си. Могаба, Синдаве, Очиба, Гоблин и Едноокия направиха същото.
— Тълпата е голяма — промърмори Едноокия.
Знаехме го и отпреди. Подушвахме лагерните им огньове. Моите войски ядяха студена храна. Ако онези момчета не знаеха, че сме тук, не възнамерявах да се разкрещя, за да ги осведомя за пристигането ни.
Думата „тълпа“ вършеше добра работа. Сбирщината изглеждаше недисциплинирана и в пълен хаос, а лагерът й представляваше безредица, пръсната до портите на крепостта и около пътя на юг.
— Какво мислиш, Могаба?
— Имаме шанс, освен ако това не е представление, целящо да ни заблуди. Задържим ли ги от тази страна на хребета… — Той се наведе напред и огледа земята. — Сигурен ли си, че ме искаш отляво?
— Предполагам, че твоят легион е по-подготвен. Постави хората на Очиба вдясно по стръмното. Най-естествено е атаката да бъде в посоката, която изглежда по-лесна.
Могаба изсумтя.
— Ако понатиснат кой да е от вас, без да закачат другия, се откриват за обстрел. А когато артилерията се добере дотук, ще поставя част от нея на това място, а останалите — долу, на онзи малък хълм. Ще настъпват и от двете посоки. Докато връзката се задържи. — Свързващото звено между двата легиона щеше да се намира на пътя, разделящ полето. — Би трябвало да е удобно и за стрелците, и копиеметците.