— А ти? — поинтересува се Огарин.
— Може би ще поискате да узнаете и подробности от интимния ми живот? — попита момичето. При това личицето й остана толкова сериозно, че аз внезапно повярвах — при малката можеше и наистина да има „подробности“.
— Моля за извинение — Огарин смени тона. — Сега ще пристигне карантинният екип, предайте официалния рапорт на старшия по чин.
— А вие?
— Не обичам да чета добре подготвени писания — Огарин извади от устата си загасналата лула и я погледна с досада. — Нуждаете ли се от презареждане?
— Не. „Паладин“ е направен по алкарисианска технология, можем да завършим регатата с едно зареждане на реактора.
— Това е добре. Запасите ни са ограничени, а след вас идват други яхти. Едва ли използват толкова съвършена технология.
Той говореше страшно сериозно с момичето. Като че ли този тон се появи след като тя спомена за училището „Дъщерите на Кали“. Напомних си да го попитам какво означава това.
— В молбата за кацане изложих всичко, от което се нуждаем — момичето отметна една от светлите къдрици от челото си. Въздъхна. — Ще се уреди ли нещо?
— Възможно е.
— Ще ви бъда много благодарна, капитане.
— Това са задълженията ми към всеки гражданин на Империята — леката суха нотка сякаш казваше: „Не се опитвай да ми предлагаш подкуп!“.
Момичето кимна.
— Какво възнамерявате да правите с трупа? — попита Огарин.
— Ще го разтоварим. Хладилната ни камера не е много голяма. Можете ли да погребете Анастасис в местното гробище?
— Вероятно. Общността тук е православна, но те са доста търпими към хората с други вярвания. Не те ли притеснява, че тялото ще почива далеч от Тера?
— Това е само прах — подхвърли момичето с презрение. — Какво друго да направим с него? Минутка само.
Тя с лекота изтича нагоре по стълбичката и се скри в кораба. Входът веднага бе скрит от мъглива повърхност.
— Хубава яхта — каза Огарин. — Ако преживея петстотин години без особени разходи, непременно ще си купя такава.
— След петстотин години тази ще е евтина вехтория — отбелязах.
— О, да — съгласи се капитанът, палейки лулата си. — Ще поевтинее точно толкова, че спестяванията ми да стигнат за нея.
— Регатата е скъпо удоволствие — рискувах да добавя.
— Мъдро го каза, Льошка, мъдро.
Разбрах, че пак ми се подиграва, и млъкнах.
— Не се надувай — подхвърли Огарин. — Знаеш ли какво представлява училището „Дъщерите на Кали“?
— Не.
— Елитен колеж за момичета. Намира се на Тера, някъде в Хималаите — това са едни много високи планини. Момичетата се дават там на възраст шест месеца и ги взимат обратно, когато станат на десет години.
— А защо постъпват толкова рано? — учудих се аз. Обидата излетя от главата ми.
— Там им правят поредица от подобряващи операции, процесът е доста продължителен… Това не е намеса в генотипа, като при суперите, не се предава по наследство, така че не е забранено… Плюс своеобразно възпитание, доста разностранно. В резултат… — Огарин направи пауза. — В резултат се получават ето такива мили момичета. Връщат ги на родителите им, които вече няма нужда да си търсят телохранители.
— Да се защитават ли ги учат?
— Учат ги да убиват. С малко късмет това момиче е способно да избие целия ни гарнизон. Никакви емоционални слабости, никакви колебания — тя не възприема чуждата болка. При това привързаността им към родителите и членовете на семейството е чудовищна, насадена е на равнище рефлекси. Светът е ясно разделен на свои и чужди. Реакциите им превъзхождат човешките, бойната подготовка превъзхожда онази, които дават които и да било военни колежи. Главно ръкопашен бой, терор, потискане на психиката. Такива момичета струват скъпо, Льошка. Това е доста изгодно капиталовложение.
— Та тя би трябвало да си играе с кукли! — протестирах аз. Естествено, при нас, например, са приети по-ранните бракове, на тринайсет-четиринайсет години, но момичето беше само на десет!
— Тя може да имитира игра с кукли — спокойно отговори Огарин. — Доста правдоподобно, никога няма да разбереш, че се преструва, не и докато откъснатата ръка на куклата не се озове в дихателната ти тръба. Доста любопитен колеж. Карали са ни там — на бал. Това, което видяхме, не ни хареса. Дори на нас.
— Лъжеш от край до край — не издържах аз. — Не ти вярвам.
— Често съм се майтапил с теб — каза Огарин. — Но не лъжа. По едно време императорът искаше да закрие „Дъщерите на Кали“, но му оказаха натиск. Историята завърши с това, че въведоха в програмата вярност към императора и човешката раса.