— Успокой се. Това няма никакво значение.
— Няма значение? — момичето се втурна към него и аз изведнъж си спомних, че тя може да убива с голи ръце. — Няма значение?
Огарин не помръдна. За миг погледите им се срещнаха в кратък двубой и момичето се спря.
— Няма значение — повтори капитанът. — Упълномощен съм да съобщя на всички участници в регатата, че състезанието се прекратява.
Синьокожите наскачаха. Не забелязах как се случи, но в тънките им детски ръчички блеснаха къси кинжали. Хората в тъмни дрехи се оказаха по-сдържани. Спогледаха се и единият от тримата попита:
— Какви са основанията, капитане?
— Лейтенант Тораки ще ви обясни всичко — Денис се отдръпна от вратата. И в кръчмата влезе военен, когото по-рано не бях виждал.
Глава 3
ПСИЛОНЦИТЕ И ИМПЕРИЯТА
Разликата между току-що пристигналия от културна, голяма планета офицер и нашите служещи веднага си пролича. Наглед и униформата си беше същата, и стойката Огарин можеше да демонстрира, че и по-хубава да докара. Най-обикновена външност — висок, тъмнокос, с изразени скули, азиатски тип. Половината членове на общността ни са такива.
И все пак около него се долавяше някакъв дух. Точно както около Ан Ейко блещукаше защитно поле, когато за пръв път я видях, така и около офицера имаше някаква аура — усещаше се атмосферата на огромни щабове, пълни с адмирали и служещи; на величествени кораби, плуващи през пространството; на резки заповеди и героични постъпки. Ех, защо така не ми провървя? Защо не постъпих в имперските сили?
— Добър ден, граждани. — Офицерът наведе глава в лек поклон. — Лао Тораки, офицер за особени поръчения в щаба на адмирал Лемак.
Естествено, името му не ни говореше нищо. Но каква длъжност само — офицер за особени поръчения при прославения Лемак! Всички издишаха и забравиха да поемат въздух отново.
— Ще бъда кратък. — След като се убеди, че е приковал вниманието на всички, офицерът дори не сметна за необходимо да се отмества от вратата. — По нареждане на адмирала, съгласувано с императора…
Дори и някой да бе възнамерявал да си поеме дъх, размисли.
— …Звездната система Нови Китеж се обявява за район на извънредно положение. Всички граждани над дванайсет и под седемдесетгодиншна възраст се обявяват за мобилизирани и минават под командването на капитан Огарин. Сбор след час при щаба на гарнизона. Въпроси?
Из кръчмата се разнесе лек шум.
После чичо Григорий излезе иззад бара и тръгна към офицера. С всяка крачка походката му се променяше — не, той не набиваше крачка като на парад, това би било просто смешно, но все пак към офицера се приближи вече не почтен възрастен бизнесмен, а стар войник.
— Старши сержант от Имперските сили Григорий Кононов. Офицер Тораки, разрешете да попитам!
Офицерът вдигна вежди и кимна:
— Питайте, сержант.
— Мога ли да узная причината за извънредното положение?
Лао Тораки изобщо не се опита да увърта.
— Да, сержант. Това ще бъде полезно за всички. В системата на Нови Китеж е забелязан псилонски боен кораб.
— Война? — в настъпилата тишина гласът на отец Виталий прозвуча необичайно високо.
След Смутната война псилонците бяха прекратили почти всякакви контакти с останалите раси. Не можеше да се каже, че те са претърпели поражение. Не можеше да се каже, че са загубили. Никой никога не беше смятал тази раса за прекалено агресивна или жестока. И все пак при тях имаше някаква загадка, каквато липсваше при останалите раси. Свирепите булратита, надменните алкарисиани, безумните и поради това вече несъществуващи сакраси — всичките ни съседи повече или по-малко се бяха научили да съществуват съвместно с хората. Или бяха загинали.
Псилонците останаха. В капсулираната си, затворена зона от Космоса, потопени в странните си научни експерименти, само от време на време предлагащи на другите раси някакви търговски или научни контакти.
И ако решаха отново да започнат експанзия, никой не знаеше какво биха донесли в света. И какво би могъл да им противопостави Тройният алианс.
Офицерът поклати глава:
— Не. За щастие — не. Корабът е от времето на Смутната война.
— А мога ли да попитам какъв точно е корабът? — разнесе се тънкото гласче на Ан Ейко. Лао Тораки я погледна и за миг изгуби своята невъзмутимост.
Разбирах го. Той видя малко красиво момиче с намъкнат върху банския халат. Момичето го гледаше с големите си любопитни очи и задаваше излишни въпроси.
— Можете. — Сарказмът беше почти незабележим. — По класификацията на Главния щаб — „KS 3“.
Забелязах усмивката на Огарин. И не се учудих на това, което последва.