— „KS 3“ — замислено повтори момичето. — Голям десантен крайцер. Създадени са осем от този тип. Пет са унищожени при атаката над Тера в края на войната. Два са изпепелени от булратитата при пробива близо до Урса. Едва ли псилонците са възобновили производството на стар модел. „Лоредан“ е, нали, офицер? Изгубеният крайцер, избягал с релативна скорост?
Тораки мълчеше.
— Лошо — кимна момичето. Тя не се подиграваше на офицера, навярно новината наистина беше толкова сериозна, че Ан не се стараеше думите й да отговарят на външността й. — Четири десантни бота, дванайсет изтребители охрана, три тежки бомбардировача, четирийсет десантчици и осем индивида екипаж. Страшно много. И те не разбират какво става, нали?
Офицерът кимна. Недоумението върху лицето му се смени с одобрителна усмивка.
— Виждам, че местното население е подготвено по-добре от някои офицери. Какво пък, тогава ще уточня ситуацията. Да, това е псилонски боен десантен кораб, който в годините на Смутната война е избягал от сражение със скорост, близка до светлинната. В момента приключва с намаляването на скоростта. Вероятно приборите му за хиперпространствена свръзка са повредени и той действа абсолютно автономно, съгласно заповедите, дадени преди стотици години. По субективното време на кораба са изминали не повече от три-четири денонощия, те още са там, във войната. Според аналитиците ни той е имал задача да превземе и задържи резервния военен космодрум в системата Ануин, сега — Нови Китеж. Разбира се, съпроводено с пълното унищожение на гарнизона и местното население.
Жената на Григорий, която си беше подала главата от вратата към кухнята, тихо изохка. Далечният ъгъл на кръчмата незабавно отговори с тънък писък. Там пищна светлокоса жена на средна възраст се надигна от мястото си, изразително се хвана за гърдите и тежко се строполи, без да пропусне да погледне дали ще уцели стола си. А аз изобщо не бях забелязал, че Олга Нонова е тук! Може би трябваше да хукна да помагам на първата си учителка? Прекрасен повод да започна ухажване.
— Мисля, че не е необходимо да се обяснява какво представляват четирийсет псилонци-десантчици. — Тораки погледна недоволно към Нонова, над която жените вече се суетяха. — Както си спомняте, при пробива на Тера четирима десантчици за три часа унищожиха напълно древния град Вилнюс и значителна част от околността.
— Кога ще дойде флотът, офицер? — Ан Ейко настоятелно го погледна в очите.
— След денонощие. Няма да пристигнат навреме — отговори честно Тораки. — Изпратиха ме да организирам отбраната, но останалите кораби не са способни да развият скоростта на куриерския клипер.
— Дванайсет изтребители, три бомбардировача — Кононов поклати глава. — Те могат и изобщо да не кацат.
— Ще кацнат. Инфраструктурата на космодрума трябва да бъде превзета и запазена непокътната. Освен това на кораба няма бомбардировачи, според архивните данни тази палуба е била напълно унищожена от нашите части при таран. Младши лейтенант Даниел Дейвиц изобщо не е предполагал, че дава живота си не за децата си, а за праправнуците.
Фразата явно беше подготвена предварително, но не предизвика очаквания ефект. Какво ни засягаше подвигът на младия лейтенант! Виж, ако беше взривил целия крайцер, щеше да е друго нещо.
— Изтребителите също не са много — включи се в разговора Огарин. — Седем или осем са били унищожени, докато „Лоредан“ се е измъквал от преследването. Но това няма да ни помогне, флотът, с който разполагаме, не би издържал и срещу един псилонски изтребител. Даже и да е повреден. Възможно е да разкривам някаква тайна, но гарнизонът притежава само два малки прехващача от времето на Смутната война. И никой не може да ги управлява както трябва. Не са сметнали за необходимо да ни предоставят нова техника.
— Вашата система отдавна е изгубила стратегическото си значение! — озъби се Тораки. Очевидно бяха говорили доста на тази тема през изминалата нощ.
— Скоро ще изгуби всякакво значение — спокойно отговори капитанът. — С ваше позволение ще съобщя на населението с какво разполагаме.
— Както желаете — Тораки отстъпи встрани.
Денис обходи с поглед кръчмата. Естествено, в нея нямаше чак толкова много от нас, по-добре би било да се донесе камера и да се направи предаване за цялото селище. Впрочем в общината винаги предпочитаха да си предават новините от уста на уста, вместо да ги гледат по телевизията.
— Граждани! Не съм при вас от много отдавна. И, честно казано, възнамерявах скоро да офейкам колкото се може по-надалеч. Явно ми е писано друго. А и се привързах към вас — той се усмихна ослепително и стана сериозен. — Нашият гарнизон, включително аз, готвачът и лекарят, е от петнайсет човека. Знаете това. Общността може да осигури около две хиляди души, годни да носят оръжие, нали? Ще можем да ги въоръжим всичките, няма проблем, старият арсенал е пълен. Имаме още и три стационарни ракетно-лазерни устройства в района на космодрума. Но не мога да ви кажа къде точно са разположени — прекалено секретно е.