В миг пиратите образуваха кръг около двамата съперници. Очите им блестяха и те дълбоко поемаха дъх в кръвожадно очакване на зрелището. Високо горе в скалите Оливия наблюдаваше, забила, без да осъзнава това, нокти в дланите си от тръпката на възбудата.
Съперниците се вкопчиха без никакви приготовления. Сергиус се нахвърли бърз като гигантска котка, независимо от телосложението си. Той страстно замахваше и отразяваше уда-рите, съпровождайки ги с проклятия, като изпускаше със свистене въздуха през стиснатите си зъби. Конан се биеше мълчаливо, силно присвил сините си очи.
Скоро Сергиус престана да ругае за да съхрани дишането си. Единствените звуци, които се чуваха бяха от бързото преместване на краката по земята, задъханото дишане на пирата и звъна на стоманата. Мечовете проблясваха във въздуха като дълги бели езици на пламъци под ранното слънце. Те като че ли отскачаха след всеки допир, за да се втурнат жадно пак един срещу друг. Сергуис започваше да отстъпва; единствено голямото му умение го спасяваше до момента от заслепяващата със скоростта си атака на кимериеца. В следващия миг мечовете звъннаха по-силно, разнесе се тъп звук, последван от силен вик, а пиратската орда диво изрева, защото мечът на Конан промуши масивното тяло ма съперника му. За момент острието се показа между плещите — цяла педя бял пламък под слънцето, в следващия миг кимериецът го издърпа, пиратът падна тежко по лице и остана така в разширяваща се кръгла локва кръв. Единствено ръцете му конвулсивно потръпнаха.
Конан се извърна рязко към зяпналите корсари.
— Е, кучета! — изгърмя гласът му — Изпратих предводителя ви в ада … Какво казват в този случай законите на братството?
Преди да може който и да е било да отговори, бритунец с лице на плъх завъртя прашката си бързо и убийствено точно. Камъкът излетя от нея с като стрела, изпратена към целта си, Конан залитна и рухна както пада дърво под секирата на дървосекач.
Горе между скалите Оливия се притисна към камъните. Сцената пред очите й се разми; единственото, което ясно виждаше бе отпуснатия върху тревата кимериец и струйката кръв, която се стичаше от главата му.
Пиратът с лице на плъх извика триумфално и се втурна за да промуши жертвата си, но един строен коринтец го отблъсна.
— Е, Аратус, ще нарушиш ли закона на братството, куче?
— Никакъв закон не е нарушен — озъби се бритунецът.
— Не е ли? Човекът, който ти, псе такова, току-що повали, извоюва справедливо правото си да ни бъде капитан!
— Не! — изкрещя Аратус — Той не е един от нас, той е външен. Не е приет в братството. Убийството на Сергиус не го прави наш капитан, както щеше да бъде, ако някой от нас го бе направил.
— Но той искаше да стане един от нас — отвърна му коринтецът. — Той спомена това.
Започна силна препирня, в която някои застанаха на страната на Аратус, а други се присъединиха към коринтеца, когото наричаха Иванос. Ругатните ставаха все по остри, отправяха се предизвикателства, ръце се хващаха за мечовете.
Накрая гласът на един шемит се извиси над гълчавата:
— Защо спорите за един мъртвец?
— Не е мъртъв — отговори коринтецът, изправяйки се над падналото тяло на кимериеца. — Ударът е попаднал косо — той е само замаян.
След тази забележка, спорът се поднови. Аратус се опитваше да се добере до падналия, а Иванос накрая застана разкрачен през него, отправяйки предизвикателен поглед към всички с меч в ръка. Оливия чувствуваше, че той не толкова защитава Конан, колкото се противопоставя на Аратус. Явно бе, че двамата са били заместниците на Сергиус и не се радваха на особена обич един към друг. След като спора продължи известно време, бе решено да се завърже Конан и да бъде отнесен с тях, а съдбата му да бъде решена по-късно.
Кимериецът, който показваше признаци на съвземане, бе завързан здраво, след което четирима пирати с оплаквания и проклятия на устата го понесоха заедно с групата, която отново се упъти през платото. Тялото на Сергиус остана да лежи където си беше проснато — една отвратителна гледка върху тревата.
Горе, между скалите, Оливия лежеше парализирана от катастрофата. Тя не бе в състояние нито да говори, още по-малко да действа и можеше само да стои и да наблюдава с ужасен поглед как бруталната орда отнася защитника й.
Колко дълго бе останала там, тя нямаше представа. Видя как в другия край на платото пиратите стигнаха до развалините и влязоха в тях, мъкнейки пленника си. Тя видя също как плъзват през всички врати и пукнатини, как крачат из отломките и се катерят по стените. Малко по-късно една група се върна през платото и изчезна в горичката на запад, влачейки тялото на Сергиус, явно за да го хвърлят в морето. Около руините другите започнаха да секат наоколо, подготвяйки дърва за огън. Оливия чуваше виковете им, неразбираеми на такова разстояние, както чу и гласовете на онези, които бяха навлезли в гората. Малко по-късно те отново се появиха, нарамили мехове с пиво и кожени торби с храна. Насочиха се към развалините, цветисто ругаейки под товара си.