— Наистина ли имаш да работиш върху някакъв проект? Джеф се изкиска шумно.
— Не, по дяволите! Просто не ми се виси там цял час. Защо питаш къде живее Конърс?
Джош нервно облиза долната си устна.
— Просто искам да разбера какво е станало. Тъй де, щом като не знаят дори къде е, нещо сигурно е станало, нали така?
— Значи искаш да проверим?
Той кимна. И миг по-късно двете момчета поеха. Първо прекосиха ливадата към университета, в случай че някой ги наблюдава, а после, щом вече не можеха да ги видят от дома, смениха посоката.
След петнадесет минути се озоваха на тротоара пред къщата на улица «Солано», зад която се намираше малката вила, наета от Стив Конърс. Джош се огледа за хондата му, но от нея нямаше и следа.
— Искаш ли да надзърнем през прозорците? — предложи Джеф и тръгна по алеята.
Джош се поколеба и погледна към един от предните прозорци на къщата.
През него надничаше възрастна жена. Той срещна погледа й, махна й, после изтича и почука на вратата. След няколко секунди старицата отвори и се взря в него.
— Не трябва ли да сте на училище, а, момчета? — попита тя и в гласа й се усети неодобрение.
— Търсим господин Конърс — обясни Джош.
— Имахме час при него, но той не дойде в училище.
Тя леко сбърчи вежди.
Да не би да сте от училището за умни деца, а?
— Ддаа, госпожо — заекна той и хвърли поглед към Джеф, който все още стоеше на алеята и очевидно се забавляваше от неудобството му.
— И просто са ви пуснали да скитосвате из града, така ли? — продължи възрастната жена.
На Джош му стана още по-неудобно.
— Просто дойдохме да потърсим господин Конърс — повтори.
— Искахме да разберем дали е тук.
— Няма го — рече старицата.
— Заранта го чух да излиза с колата, преди да съмне, както винаги. Какво му пречи да се поразходи пеша из квартала, щом така и така е решил да навива километри, ама нейсе. В днешно време човек от младежта какво ли не може да очаква. Както и да, оттогава не се е връщал.
— Да обиколи квартала ли? Че защо?
Старицата присви очи и повиши глас:
— Не го и прави! Не ме ли чу, млади момко? Казах, че би трябвало така да постъпва! А вместо това пътува чак до носа, после тича три километра по пътя в едната посока и още три в другата. Не е за вярване, ама е тъй!
— До носа ли? — попита Джош. — Къде…
— Знам къде е — обади се Джеф зад него.
— Хайде!
Джош се поколеба, но раздразнението в гласа на старицата, а и това, че Джеф вече вървеше към плажа, го накара да вземе решение.
— Благодаря — рече той, после прескочи трите стъпала, водещи към терасата, и се стрелна през ливадата.
— Внимавай с тревата ми, момче — провикна се след него жената, но беше твърде късно. Докато затвори вратата, двете момчета вече бяха на улицата.
След двадесет минути стигнаха панорамата и заоглеждаха прекършените бетонни стълбове и късовете ръждясала верига, които висяха от тях.
— Може и нищо да не се е случило — рече тихичко Джош, като разглеждаше мястото, откъдето само преди часове хондата на Стив Конърс бе полетяла в бездната.
— Може да е така отдавна.
— Как не — сряза го Джеф.
— Затуй ли бетонът изглежда, сякаш е отчупен преди малко. Не виждаш ли, че оттук се е сурнала кола? — Той отиде до ръба и надзърна долу.
— Олеле, Джош! — глухо извика.
— Ела тук.
Джош боязливо се приближи и погледна към водата, която бушуваше под тях. Не бе сигурен, че там има нещо, но когато вълната се отдръпна, май наистина видя. За миг зърна кола със зейнала врата. Лежеше върху покрива си. После дойде следващата вълна, поотмести колата и отново я заля с вода.
— Н… на Стив ли е? — заекна той.
— Не съм сигурен — каза Джеф. Гласът му тръпнеше от възбуда.
— Но една от вратите е отворена, така че човекът може би се е измъкнал.
— Какво ще правим? — попита Джош.
— Не трябва ли да съобщим в полицията? Джеф поклати глава.
— По-добре първо да огледаме плажа. Може някой да е още жив. Ще вземе да се удави, докато търсим помощ! — Той посочи на север и Джош зърна стълбата, по която слязоха в заливчето, където се проведе пикникът в деня на пристигането му в Академията.
— Ти мини оттам, а аз ще потърся начин да се смъкна на плажа от другата страна. Ако намериш нещо, викай!
Хукна обратно по алеята, по която бяха дошли, а после продължи по банкета на магистралата, за да търси пътечка, по която да може да слезе до плажа.
Джош също закрачи бавно по ниската каменна стена, като на всеки няколко метра спираше, за да огледа внимателно плажа и скалистата крайбрежна ивица, която свършваше чак при съседния нос.