Бяха взети всички предпазни мерки компютърът да не спре работата си. Досега нямаше такъв случай. Той се командуваше чрез клавиатурата в стаята, където сега стоеше Хилди, а единствената му връзка с външния свят се осъществяваше с помощта на няколко дебели кабела, минаващи под пода и херметически затворената врата, чийто код знаеше само Алекс Кройдън.
Когато ставаше дума за супер компютъра му, той нямаше доверие дори на Джордж Енджърсол.
Стаята, в която се озова Хилди, представляваше другата част от лабораторията за изкуствен разум.
Тя също гъмжеше от компютри, до един заети да поддържат в норма параметрите на разтвора в двете стъкленици, поставени в специална каса в дъното на стаята.
Във всяка от стъклениците имаше жив човешки мозък.
Мозъците се носеха във физиологичния разтвор като в безтегловност.
От стволовете им излизаха пластмасови тръбички и свързваха артериите и вените с уреди, които осигуряваха непрекъснато кръвообращение, снабдяваха кръвта с кислород и я пречистваха, като премахваха отпадъците и добавяха нови хранителни вещества. Всеки аспект на кръвообращението постоянно се контролираше от компютри, химическото равновесие се поддържаше в идеално състояние от сложни програми, които контролираха допустимото ниво на всеки елемент, необходим за съществуването на органите в стъклениците.
Хилди прекрачи прага и погледна работещата апаратура, още веднъж се изненада, че всяка от системите бе подсигурена с по няколко резерви и когато цялата сложна конструкция функционира, а тя наистина функционираше безупречно. Една помпа работеше безшумно и осигуряваше кръвообращението, а пък уредът за диализа действуваше като изкуствен бъбрек. Повечето от необходимото в стаята бе проектирано от супер компютъра в съседната стая, обработил купища данни, преди съвсем точно да определи какви апарати и програми са необходими за съществуването на мозъка вън от естествената му среда.
Не само за да живее, а и за да работи.
От мозъците в стъклениците излизаха не само пластмасови тръбички. Кълба микроскопични жици, всяка свързана с отделен нерв, също съединяваха стволовете на мозъците с един гъвкав гръбначен стълб — компютъра «Кройдън» в съседната стая.
В мозъците имаше и сонди, а проводниците им минаваха през дупки в стъклениците и се свързваха с останалите жици, пълзящи към кабелите под пода.
И сега, най-сетне, всичко действително се осъществяваше.
Амбициозните им планове, замислени още преди години, най-сетне даваха плод, защото щом Хилди погледна екраните над съдовете — близнаци, от графиките върху мониторите разбра, че биологичните параметри на двата органа са точно такива, каквито трябваше да бъдат. Джордж Енджърсол вдигна поглед от клавиатурата и се начумери, щом зърна изражението й.
— Нещо е станало, значи. — Констатираше, а не питаше. Хилди кимна отсечено.
— Сутринта Джош Маккалъм открил тялото на Ейми Карлсън.
— Джош ли? — Той пребледня.
— Къде?
— Търсил Стив Конърс, но намерил тялото на Ейми на брега в залива, където правим пикниците си. Вълните го били изхвърлили на плажа.
Лицето на Енджърсол се изопна.
— Защо Джош търси Стив Конърс на плажа? Той не е ли тук?
Хилди набързо му разправи какво се бе случило сутринта. Директорът пребледня като платно. Мускулите на челюстите му се разиграха от яд.
— Казах ти, че е прекалено рисковано — рече той, когато тя свърши.
— Не трябваше да изнасяме тялото на Ейми оттук…
— Няма нищо страшно — прекъсна го жената троснато и той млъкна.
— Вече предполагат, че Конърс е искал да блудства с нея. Още не са открили трупа му, но ако се съди по състоянието на нейния, и да го намерят, това едва ли ще промени нещо — усмихна се злобно тя.
— Изглежда, че акулите са били доста и от нея не е останало много. Попитах един от полицаите какво е станало с мозъка й и той предположи, че го е изсмукала морска видра. «Като охлюв от черупката му», струва ми се каза. А откриха и пуловера на Ейми на скалите край панорамата. Като се имат предвид и бележката, която оставих на компютъра й, и нещастието с колата на Стив Конърс, сто на сто ще предположат, че той е оставил бележката или че е открил Ейми по някое време същата нощ. Според мен няма да възникнат много въпроси около случилото се.