Вратите на асансьора се отвориха, Хилди се озова в облицования с плочки коридор и зави към същинската лаборатория в края на късия коридор. Щом влезе в помещението, застина и се взря във висящия на стената над съда с мозъка на Ейми Карлсън екран.
Там трепкаше някакъв образ. Отначало Хилди не можа да го познае, струваше й се, че просто проблясва някаква течност, която се стича насам-натам, и отражението й върху екрана наподобява развълнувана водна повърхност. После за миг образът застина.
Очерта се бледото лице на момиченце, окръжено от къдрави червеникави букли.
Ликът на Ейми Карлсън.
И все пак не бе ликът на Ейми.
Образът се задържа няколко секунди, после взе да избледнява, разпадна се за миг и пак започна да се появява, но малко по различен от преди.
— Какво става? — промълви Хилди и инстинктивно разбра, че точно за това я е извикал Енджърсол.
Той, до този миг с гръб към нея, с приковани в монитора очи, проговори, без да се обръща.
— Ейми. Вече се е научила да се оправя с графичната програма.
— Не може да бъде. На Адам му бяха нужни цели пет дни, за да се оправи. А Ейми е будна едва от…
— Дванадесет часа — довърши той.
— Дали ни чува? — попита Хилди.
Енджърсол поклати отрицателно глава.
— Изключил съм звуковата система. Но я наблюдавам цяла вечер и не съм сигурен как да постъпя. Тя усвоява доста по-бързо от Адам.
Подаде на Хилди свитък компютърни разпечатки. Тя набързо ги прегледа, макар и повечето от цифрите и графиките да не й говореха нищо. На последната страница видя сравнителна графика на кривите на усвояване на двата мозъка.
През първите два дни след поставянето му в стъкленица мозъкът на Адам Олдрич бе останал в покой и чак на третия ден бе започнал да проявява признаци, че изследва окръжаващата го среда, и да излъчва по проводниците, свързващи го с компютрите на другия край, почти неуловими електронни импулси. От този момент нататък кривата бавно, но стабилно вървеше нагоре, след като мозъкът се научи как да прониква в схемата на компютъра, от който вече бе част.
На четвъртия ден Адам откри как да намира нужните му данни и как да си служи с тях и да общува със света отвъд стъкленицата, съхранила мозъка му.
Нямаше и четиридесет и осем часа от мига, когато изпрати първото си кратко съобщение до компютъра на майка си, и вчера следобед вече започна да експериментира с пълния графичен потенциал на компютъра «Кройдън» в съседната стая, като наум си съставяше програма от сложни графични изображения, след това ги предаваше, а супер компютърът на свой ред изграждаше образите, които Адам му бе показал на монитора над стъкленицата.
От втората крива на усвояване Хилди веднага разбра, че само за половин ден Ейми Карлсън е усвоила почти всичко, отнело на Адам Олдрич цяла седмица.
Несъзнателно облиза долната си устна и се зачуди какво ли значеше това.
— Да не би да усвоява с помощта на Адам? — запита тя накрая и остави графиките на бюрото, до което бе застанала.
— Изглежда, има такова нещо — размишляваше Енджърсол, — но едва ли е само това.
— Наистина е по-умна от Адам — изтъкна Хилди.
— Коефициентът и на интелигентност е със седемнадесет точки по-висок от неговия.
Това е само още един аспект на загадката. Но май не е всичко. Погледни.
Той взе свитъка с графиките от мястото, където го бе оставила Хилди, набързо го прелисти и измъкна един лист. Тя му хвърли бърз поглед и веднага го позна. Това бе частична разпечатка на изображението, появило се на монитора над стъкленицата на Ейми, когато тя се събуждаше за пръв път рано през деня. Щом жената се вгледа по-отблизо, Енджърсол й подаде втора графика, този път на дейността на ума на Адам Олдрич в момента на неговото пробуждане след операцията по прехвърляне на мозъка му в стъкленицата.
Докато умът на Ейми щеше да се пръсне от активност, но създаваше графични образи, представляващи единствено безсмислен хаос, мозъчните вълни на Адам свидетелствуваха за далеч по-нормална дейност и ясно следваха стереотипа на човешки ум, пробуждащ се от дълбок сън. Хилди вдигна поглед към Енджърсол.
— Очевидно ти виждаш нещо, което за мен остава скрито. Струва ми се, че при събуждането си Ейми се е побъркала. Но след това не личи такова нещо.
Той почука с пръст сутрешната графика на умственото състояние на Ейми.
— Като изключим лудостта, какво първо ти идва наум, като погледнеш това?
Хилди отново огледа графиката и без да се замисля, отговори: