Но на баща му не му се вярваше, че на записа наистина е Адам — или поне лика, сътворен от самия Адам — и той нямаше къде да мърда. Освен, ако не си признаеше истината.
Но не можеше и да му каже истината и целият проект да отиде по дяволите.
Настина се получаваше тъпо.
Защо не умря пръв? Защо решиха Адам да е пръв? Но вече знаеше отговора на този въпрос. Адам нямаше да си държи езика зад зъбите. Стига майка им да зациври и той щеше да изпорти всичко. И така тримата: той, доктор Енджърсол и Адам решиха Адам да бъде пръв. В този миг Джеф изпита облекчение. В края на краищата, ако нищо не излезеше? Ами ако мозъкът вземе, че умре, докато докторът го пренася от главата в стъкленицата? Разбира се, знаеше, че съществува такава опасност, след като със собствените си очи видя поставените от доктор Енджърсол в стъкленици мозъци на шимпанзета.
Дори и след шест месеца мозъците им още бяха живи.
Живи и здрави.
— Време е да опитаме с човешки мозък — каза им доктор Енджърсол миналата пролет в деня, когато им показа тайната лаборатория, скрита под мазето на къщата.
— Резултатите са перфектни — мозъците на шимпанзетата функционират и черпят информация от компютъра. Бедата е, че маймуните не са достатъчно интелигентни и не разбират откъде идва цялата тази информация и какви възможности им предлага той. А не ще и дума, че им липсва и интелект, за да си взаимодействат с компютъра.
— Вторачи се настойчиво в тях.
— Нужен ни е доста особен ум. Ум, не само способен да схване значението на проекта, но и притежаващ интелекта да усвои този съвършено нов вид дразнител. Когото и да изберем, той ще е първият човек, влязъл в същинско взаимодействие с компютъра. Ето защо се налага да притежава интелект, способен да разтълкува информацията по съвършено нов начин, по начин, който уви, не знам дали самият аз напълно разбирам.
Енджърсол не спря да говори, описвайки им новия свят, в който ще се озове първият човек, взел участие в неговия проект. Свят на безмерното знание, на неограничените възможности. Джеф го слушаше и въображението му се възпламени, защото осъзна какви възможности разкрива този проект. Освободен от оковите на тялото, умът можеше на воля да изследва каквото си пожелае. Абсолютно всичко.
Близо час доктор Енджърсол ги омайва с описания на света, в който човешкият ум щеше да се озове.
— Съвършено ново ниво на съществуване — каза им той и възторженият му глас ги зарази с обхваналата го по проекта треска.
— Но първият, който ще участвува в проекта, трябва да е доста специален. Та нали ще проправя пътя, ще изследва място, където не е стъпвал човешки крак.
— И на когото и да се падне тази чест — допълни той — мястото му в историята е запазено.
И Джеф, и Адам стояха като хипнотизирани, а когато доктор Енджърсол им каза, че един от тях може да е пръв, те се спогледаха. Джеф трескаво обмисляше.
Ако всичко минеше добре, щеше да стане най-известният човек в света.
Но ако нищо не излезеше, щеше да умре.
— Би трябвало Адам да е пръв — изрече той, стараейки се в гласа му да не прозвучи внезапно обзелото го съмнение.
— По-умен е от мен. — И тогава, в миг на вдъхновение, се сети.
— Освен това — продължи с усмивка — името му е Адам. Не ви ли се струва, че първият човек в новия свят трябва да се казва Адам?
Самият Адам се колебаеше, люшкаше се между заразителния възторг на Енджърсол и мрачните си опасения за евентуалните последствия, които можеха да го сполетят.
През следващите седмици Джеф пое задължението да убеди брат си. С часове разговаряше с него, съчинявайки умопомрачителни фантазии за света, който му предлагаше пръв да изследва.
— А… ами ако нищо не излезе? — най-сетне една нощ понита Адам, насъбрал кураж да сподели с брат си най-мрачните си опасения.
— Ами ако умра?
Джеф отдавна чакаше този въпрос.
— Голяма работа! Като гледам и тук не си кой знае колко щастлив. Освен мен нямаш нито един приятел и прекарваш цялото си време с компютъра си. А като попаднеш в него, ще станеш известен. Сега аз съм център на внимание, а не ти. Но като го направиш, ти ще бъдеш този, когото всички ще харесват. А мен всички ще ме забравят.
Както ставаше винаги от появата им на този свят, в края на краищата Адам се съгласи да стори исканото от Джеф. И сега проектът функционираше.
Само дето Адам не устиска да не съобщи на майка им, че е жив.
И защо му трябваше? Да не би родителите им да му бяха повярвали! Е, майка му почти повярва, ама баща му я разубеди. И сега той, Джеф, напускаше училище и пътуваше за дома и всичко това заради Адам!