И как ли щеше да се измъкне от цялата тази каша, без да изпорти всичко?
И точно тогава идеята взе да зрее в главата му.
Отначало зрееше бавно, но в един миг вчера привечер, когато баща му позвъни за пети път, за да се увери, че си е вкъщи, погледът на Джеф попадна върху календара, който майка му винаги държеше на плота до телефона в кухнята.
Утре сутринта имаха среща.
Пишеше: «Тенис, Броди — 6:00 часа.»
Докато баща му за кой ли път изреждаше условията на заточението му, Джеф не откъсна поглед от написаното. Когато най-сетне гневът на баща му поутихна, той го попита:
— Ами утре сутрин? Може ли да дойда с вас на тенис?
От другата страна на линията настана мълчание, а после сърдитият глас на баща му прозвуча гръмко и ясно:
— Ти на пътуването до Стратфорд с цел партия тенис на частен корт лишаване от права ли му викаш!
— Божичко, тате, само питам! — възкликна Джеф.
Когато баща му най-сетне затвори, идеята, която му бе хрумнала, взе да се оформя. Той отиде в хола и включи компютъра на баща си.
Минута по-късно се свърза с Адам и пръстите му запрепускаха по клавиатурата, докато отправяше исканията към брат си.
— Защо? — попита той.
— Какво си наумил?
— Само за майтап — написа Джеф.
— Искам да се пошегувам с мама и тате. Опасно е. Може да пострадат.
— Няма да пострадат. Просто искам да ги уплаша.
Когато Адам не отговори, той написа още нещо.
АКО НЕ ИЗПЪЛНИШ МОЛБАТА МИ, ЩЕ КАЖА НА ДОКТОР ЕНДЖЪРСОЛ.
Минаха няколко секунди и Джеф се зачуди какво ли става. Да не би на Адам да му хрумнеше да не му обърне внимание? Или пък му бе трудно да вземе решение? Тъкмо се канеше да набере нов въпрос, когато принтерът до компютъра тихичко изписука.
Няколко секунди по-късно се показа лист хартия. Последваха го още два.
Джеф ги грабна от принтера, огледа ги, а после набра нов въпрос.
— ОТКЪДЕ ГИ ИЗНАМЕРИ?
След минута се появи и отговорът:
— ОТ ЕДИН КОМПЮТЪР В ЗАПАДНА ВИРДЖИНИЯ. ТЕЗИ ЧАСТИ ТАМ ГИ ПРОИЗВЕЖДАТ.
Джеф написа в отговор:
— ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТОВА, КОЕТО СЪМ НАМИСЛИЛ?
Моментално се появи и отговорът:
— ДА. НО НЯМА ДА МИНЕШ БЕЗ НЯКОИ НЕЩА.
Принтерът пак изписука и след няколко секунди се появи още един лист, този път с кратък списък на частите.
Момчето изключи компютъра и занесе първите три листа, получени от брат му, в стаята си и ги завря под дюшека на леглото си.
После, нарушавайки бащината си забрана да излиза навън, отиде до селцето, където миналата година бяха открили клон на магазин за радио части.
Частите му излязоха тридесет и пет долара и той ги плати с петдесет доларовата банкнота, която измъкна от касичка с пари за черни дни, прибрана от майка му на дъното на кедровата ракла пред спалнята им.
Шансовете тя да забележи липсата им още тази вечер не бяха големи и той не се безпокоеше.
А утре сутрин едва ли щеше да има значение.
Същата вечер Джош Маккалъм седеше сам в столовата и кимаше на всеки, който го заговаряше, но нито покани някого при себе си, нито пък прие предложението на Брад Хиншоу да пренесе таблата си на масата, където вече се хранеха други две деца.
Тази вечер не му се говореше с никого, не му се разправяше отново как се е чувствувал, когато намери тялото на Ейми, а и не му се слушаше как останалите деца говорят, че може би Стив Конърс я е убил.
Тази вечер искаше да остане сам, защото цял ден не успя да реши какво да прави. И макар че се стараеше, доколкото можа, да внимава в час, нищо не излезе. Колкото и да се мъчеше да вниква в думите на преподавателите, случилото се вчера с Ейми не му излизаше от главата.
Както и преживяното от него снощи, когато взе, че си сложи шлема за възпроизвеждане на действителността и изведнъж се появи Адам Олдрич.
Цял ден се бори с тази загадка, като все се чудеше дали видяното е истина, или е само някакъв компютърен трик, някаква сложна програма за взаимодействие, откликваща на всяко негово желание.
Но щом програмата е толкова съвършена, та да го накара наистина да повярва, че пред очите му е Адам и че той разговаря с него, то значи притежава разум, нали така? В това се състоеше един от тестовете за изкуствен разум. И въпреки това доктор Енджърсол им каза, че такова нещо не съществува и никога няма да съществува. При това, ако видяното от него бе само програма, как тогава да си обясни станалото тъкмо към края, когато чу вика на Ейми за помощ?
А после в училище дойдоха господин и госпожа Олдрич и прибраха Джеф у дома. Джош веднага се досети, че внезапното му заминаване има нещо общо с Адам. Още преди началото на първия час, и докато чакаха доктор Енджърсол, Хилди им съобщи, че семинарът тази сутрин няма да се състои, а после отведе Джеф горе, в кабинета на доктор Енджърсол, и момчето още тогава разбра какво се е случило. Госпожа Олдрич сигурно е получила ново послание от Адам и сега обвиняваха Джеф за него.