ТУК СЪМ.
Джеф безшумно се прокрадна по дървения под, мина през кухнята, слезе в гаража и запали лампата едва след като затвори кухненската врата след себе си. Отвори капака на бащината си кола, огледа чертежите, изпратени от Адам същия следобед, и намери кутията, в която бе събрана електрониката на колата. Откопча пластмасовите закопчалки, прегледа втория чертеж, после с помощта на отверка свали една от електрическите платки, подредени в самотна редица в кутията, измъкна я от жлеба й и отново закопча пластмасовата кутия. Пусна обратно капака и застина, когато той щракна в ключалката си. Но откъм къщата не се чу нищо и Джеф се успокои.
Взе със себе си платката и се върна в стаята си, където проучи третия чертеж — схема на самата платка.
Джеф бръкна в джоба на хавлията си и измъкна кабела, купен от магазина за радио части същия следобед, и го включи в един от изходите на гърба на компютъра.
Вгледа се още веднъж в чертежа, после го сравни с вече лежащата на бюрото до клавиатурата на компютъра платка.
Внимателно скачи изводите в края на кабела с превключвателите на платката, после изписа на клавиатурата.
ГОТОВ СЪМ ЗА ПРОГРАМАТА.
След минута екранът се опустя, а после се появи сложна програма. Джеф внимателно я прегледа точка по точка, докато не стигна до търсения раздел.
Заличи два реда от командите и ги замести с нови.
Натисна копчето «Enter» и в прозорчето се появи съобщение.
ПРЕПРОГРАМИРАНЕ НА ЧИП? Н[е] Д[а]
Джеф натисна клавиша Д, а после и «Enter». За миг не бе сигурен дали нещо е станало, но после в прозорчето се появи ново съобщение:
ПРЕПРОГРАМИРАНЕТО Е ЗАВЪРШЕНО.
Джеф откачи кабела от платката и от компютъра, мушна я обратно в джоба си, после без дори да се сбогува с Адам, изключи компютъра. Бързо се върна в гаража, монтира отново платката в електронната кутия под капака и после окончателно го затвори. Мушна трите листа хартия при кабела в джоба на хавлията си.
Изгаси осветлението в гаража, промъкна се обратно в къщата и тъкмо се канеше да се качи по стълбите, когато дочу шум над главата си. Стъпки.
Мигом замръзна на място, после се сети какво да прави. Запали лампата в кухнята, отвори хладилника и бързо измъкна буркана с майонеза, парче кашкавал и горчицата. Когато след няколко секунди баща му се появи на прага на кухнята, той вече си правеше сандвич. Джеф погледна през рамо и успя гузно да се усмихне.
— Спипа ме. Ще ме издадеш ли на мама, че тайно си правя сандвич или да ти направя и на теб?
Чет се поколеба, после отвърна с усмивка на сина си.
— Направи и на мен. Ако ни спипат заедно, ще понесем наказанието като мъже. — Измъкна четвъртинка мляко от хладилника, сипа и на двамата по чаша, после седна пред кухненската маса.
— Сън ли не те хваща?
Джеф сви рамене.
— Ъха.
— Струва ми се, че по-добре ще спиш, ако просто ми се изповядаш и забравим за станалото. Това не значи, че стореното не е гадост, но не бих казал, че е настъпил краят на света. Само си признай, кажи ми кой ти помогна.
— Ъхъ — каза Джеф с гняв в гласа.
— И пак да си остана у дома до края на живота си и да не ми позволиш да се върна в Академията, нали?
— Няма смисъл да говорим за това, докато не решиш да си признаеш за стореното.
— Ами ако не си призная? — предизвикателно изрече.
— Ами ако не ща да ти кажа?
— Тогава предполагам, че известно време ще си седиш вкъщи — отвърна любезно Чет и не се поддаде на гнева, който се надигаше в него от безочието на сина му.
— Но не съм се отказал, Джеф. Можеш да ми кажеш тази вечер, утре или следващата седмица. Но рано или късно ще ми кажеш.
Момчето взе сандвича си.
— А само преди миг ми се стори, че вече не ми се сърдиш като преди — изрече той с горчивина.
— Сандвичът ти е на плота. Моя ще си го ям в стаята.
Почти машинално Чет се понадигна на стола си. Щеше му се да стори едно-единствено нещо — да сграбчи Джеф за врата и да го разтърси. Да го тръска, докато не му се извини за това, което стори с майка си, да се извини за тона, който му държеше, да се извини за поведението си в последно време.
Но не го стори. Вместо това се замисли за Джанет. Тази вечер за пръв път след смъртта на Адам сънят й бе спокоен. Ако сега му се сопнеше, само щеше да я събуди и да я лиши от малкото й почивка.
Запази спокойствие, отхапа от сандвича си, опита се да го сдъвче, после го изплю в боклука и хвърли и останалото.
«Понякога най-трудно на света е да си баща» — реши той, загаси лампите в кухнята и пое обратно нагоре но стълбите. И въпреки държанието на Джеф, откакто си отиде Адам, той го обичаше. И това щеше да мине. Нещата пак щяха да се оправят.