Чет протегна ръка и стисна ръката й, даде още мъничко газ и наклони глава към гледката на Тихия океан.
— Такова утро си остава неповторимо, нали?
Стрелката на спидометъра бавно пълзеше, надвиши осем десет километра и той вдигна крак от газта, знаейки, че само след около миля ще се наложи да убива скоростта за поредицата от остри завои, които лъкатушеха по зигзагообразната брегова ивица между Барингтън и Стратфорд.
Вместо да намали, колата продължи да увеличава скоростта си.
Чет усети да го обзема страх от необяснимото поведение на колата, но после се сети какво може да е станало.
Уредът за поддържане на постоянна скорост. Сигурно го е оставил включен и без да иска е натиснал копчето, за включване.
Но дори след като натисна спирачката, за да се изключи автоматично уредът за поддържане на постоянна скорост и да намали скоростта, той разбра, че така няма да се справи с уреда за постоянна скорост. Налагаше се да спре, за да се отмени предварително нагласената скорост автоматично. А вероятно и ако загаси двигателят.
Десният му крак натисна педала на спирачката, но вместо да усети мигновеното трепване от изключване на уреда за поддържане на постоянна скорост и моторът, както и спирачките да започнат да убиват скорост, той усети как двигателят се съпротивлява на спирачките.
Джанет му хвърли разтревожен поглед.
— Не се ли движим малко бързо?
Чет нищо не каза и натисна с все сили спирачките. Колата взе да намалява и обхваналото го напрежение започна да го напуска.
— Мисля, че педалът на газта е заял — промърмори.
— Вероятно нещо се разхлабило в предавките. Няма да ми отнеме повече от минутка, ако в багажника имам клещи и гаечен ключ.
— О, божичко — изпъшка Джанет.
— Само това ни липсваше — тлъста сметка за ремонт на колата.
— Изобщо няма да има сметка — отвърна той и натисна с все сила спирачките, а двигателят продължи схватката си със спирачките.
— Ако е в предавките, лесна работа.
Внезапно осъзна, че проблемът е по-сериозен, отколкото си мислеше, защото спирачките загряха и взеха да преплъзват, а колата пак увеличи скоростта.
Пътят почваше да се вие като змия из тесния пролом, изсечен сред каменните чукари, извисили се от морето, и оставаха около осемстотин метра до първия от завоите.
— Скъпи, намали! Не можеш…
— Това и правя! Но спирачките се загряха и се налага да ги пусна за секунда.
Пусна спирачките и колата се понесе с ревящ двигател, сякаш изтръгнала се от оковите на спирачките.
Внезапно обзет от страх, Чет хвърли поглед на спидометъра, който първо надвиши сто, после и сто и двадесет километра.
— Чет, намали! — извика Джанет и се изправи в седалката си, като през предното стъкло се взираше в острия ляв завой, който следваше на стотина метра.
Той натисна педала на спирачката и колата отново взе да намалява, но само след няколко секунди спирачките отново прегряха, а и мъжът усети как ефектът от тях отслабва.
Стрелката на спидометъра за миг падна под сто и двадесет, а после отново запълзя нагоре.
Обезумял, Чет заръчка лоста на скоростите, а когато и той не се подчини, се опита да изключи двигателя.
Ключът отказа да се превърти. Колата сякаш правеше каквото си иска.
В първия завой влязоха със сто и тридесет километра в час. С побелели кокалчета Чет стискаше волана. Гумите писнаха още с влизането, но тук пътят бе с широк банкет и колелата издържаха. Петдесет метра след това пътят отново кривваше вдясно, а после, доколкото си спомняше, идваше и първият от острите завои, който завиваше на цели 180 градуса и продължаваше към северната стена на дълбокия пролом в бреговата ивица.
Колата оцеля и във втория завой, но щом се поднесоха наляво и двамата Олдрич чуха зловещо стържене, докато задната й броня се удари в ниската, каменна, предпазна стена, единствената пречка да не полетят в морето.
— Спри! — изпищя Джанет.
— За бога, направи нещо!
Чет върна колата отново в дясното платно, но тя вече бе напълно неуправляема, продължаваше да увеличава скоростта и профуча по нанадолнището към острия завой и тесния мост, прокаран в най-тясното му място на пролома над бездната.
— Няма да го вземем! — извика той.
— Наведи глава!
Колата се носеше почти със сто и четиридесет километра в час, когато влязоха в завоя. И макар Чет да завъртя волана до краен предел, това не помогна.
Предницата на колата се насочи към моста, но почти в същия миг задните колела загубиха сцепление с пътя и лимузината неуправляемо се завъртя.
От страната на Джанет колата се удари о края на бетонния парапет вдясно на моста, вратата се сплеска, предпазният колан веднага се откачи.