А пък и майка му нямаше вече да се безпокои за него.
Просто щеше да ходи на работа, да се прибира вкъщи и да се грижи за Мелинда. Най-сетне щеше да престане да се тревожи за него. А когато Мелинда пораснеше, щеше да може сама да се шири в стаята им.
Стисна ножа с дясната си ръка. Очите му не се отместваха от лъскавото острие. Почуди се дали щете да боли.
Но дори и да болеше, нямаше да е за дълго.
А и едва ли щеше да го боли толкова силно, колкото го бе боляло през по-голямата част от живота му.
Ръката му стиска още по-здраво дръжката и с широко, отворени очи той прекара ножа по лявата си китка.
От китката му мигновено бликна кръв и той бързо премести ножа в лявата си ръка.
Само след секунда кръвта бликна и от артерията на дясната му китка. Кой знае защо изобщо не го заболя.
Но кръвта се оказа повечко, отколкото бе предполагал.
Когато розовият сериал завърши и започнаха рекламите, Бренда се сепна. Погледна часовника над телевизора и разбра, че е успяла да подремне, Тридесетте минути, които сама си бе отпуснала след тръгването на Мейбъл Хардуик, почти бяха изтекли.
Мелинда кротко спеше в ръцете и. Жената внимателно се изправи. Ако внимаваше, можеше да я занесе до кошчето, без да я събуди, а сигурно и Джош вече се е успокоил и ще може да му се извини.
Тя тихичко се приближи до вратата на детската стая и я отвори. Гледката я смрази.
Насред стаята с пребледняло лице стоеше Джош.
Всичко останало бе потънало в кръв — дрехите му, леглото му, килимът, който бе загубил зеления си като на авокадо цвят, и се бе превърнал в тъмно, наситено кафяво петно.
Мигът, в който очите й възприемаха видяното, сякаш продължи цяла вечност, а поредицата моментни снимки като че ли се запечати в паметта и завинаги.
Лежащият върху възглавницата на Джош ловджийски нож с изцапано с кръв острие.
Оцветени в червено слънчеви лъчи, струящи през петното кръв, успяло някак си да се лепне върху стъклото на прозореца.
Изненаданото изражение в очите на Джош неговият замаян вид.
Няколко секунди майка и син се взираха един в друг, обхванати от безмълвен ужас. Най-сетне с разтреперан глас Джош каза:
— Мамо! С-с-страх ме е.
Думите му съживиха Бренда. Тя се втурна към кошчето, отметна одеялцето и тръсна стреснатата, вече съвсем будна и надула гайдата Мелинда вътре. Без да обръща внимание на плачещото бебе, Бренда се хвърли към Джош, сграбчи едната му китка, после другата и здраво ги за пристяга с одеялцето.
— Помощ! — изкрещя тя.
— Няма ли кой да ми помогне!
Джош се сепна от вика й, но майка му, здраво вкопчила се в него, продължаваше да се боричка е одеялото. Дясната му китка изскочи навън и кървав дъжд обля розовата й униформа. Без да обръща внимание, тя полузанесе, полузамъкна Джош до банята хвърли одеялото настрани и започна да пристяга китките му с мъничките пешкирчета, които висяха до мивката. Докато се мъчеше да ги стегне добре, чу, че входната врата се отвори и Мейбъл Хардуик те провикна:
— Бренда? Какво става? Ти ли врещиш така?
— Набери 911 и викай «Бърза помощ» — кресна Бренда.
— Джош е пострадал! Порязал се е.
След миг Мейбъл беше на прага и я изблъскваше с лакти.
— Ако се съди по кръвта, май са артериите — рече тя.
— Ти се обади за линейка, а аз ще се справя с останалото! — И преди Бренда да успее да възрази, Мейбъл вече я бе избутала от банята и затворила вратата след нея. Останала насаме с Джош, тя размота пешкира от дясната му китка, усука го няколко пъти като въже, после притисна калъпче сапун от вътрешната страна на дясната му ръка и яко го стегна с усукания като въже пешкир. Щом турникетът от подръчни средства притисна артерията, кръвта спря да шурти.
— Дръж тука — нареди тя на Джош с нетърпящ възражения тон.
Щом той хвана пешкира с все още кървящата си лява ръка, тя смъкна колана на някаква хавлия, окачена на вратата на банята и измайстори втори турникет, за да спре кръвотечението и от лявата му китка.
— Готово — рече тя, когато свърши.
— А сега подръж така още минутка, пък аз да хвърля един поглед ей тук. — Мейбъл пусна водата, отми кръвта от дясната китка на Джош и изпита известно облекчение. Разрезът бе напречен и костите на ръката му бяха предотвратили получаването на дълбока рана. Всъщност ставаше дума за драскотина.
— Къде е лейкопластът? — запита тя и момчето кимна към шкафчето с лекарства.
Докато превързваше дясната му китка, вратата се отвори и Бренда, по-бледа и от Джош, се вмъкна при тях.