— Джеф се върна! Да не повярваш! Само една нощ и вече е тук!
— Джеф ли? — повтори Джош и изведнъж виденият на компютъра странен файл отново изплува в паметта му.
— Ами да! Току що го видях да идва с Хилди!
Сърцето на момчето за миг спря.
— К… къде са?
Брад посочи нагоре.
— Горе, в апартамента на д-р Енджърсол. Видях ги в асансьора само преди минута! Хайде… да заемем маса и да запазим място и за Джеф. Направо не ме свърта, преди да чуя сега пък какво е измислил, за да го пуснат старите му да се върне.
Но Джош вече не го слушаше, защото знаеше, че Джеф и Хилди изобщо не са в апартамента на д-р Енджърсол.
А някъде под зданието.
Защо?
Обърна гръб на Брад и се запъти по стълбите към втория етаж и стаята си.
Към стаята и компютъра си.
27
Джеф се взираше в лика на брат си на монитора над стъкленицата с мозъка на Адам.
Странно!
Макар и да го виждаше със собствените си очи, Джеф пак не вярваше. Адам е още жив! А и всичко функционираше много по-добре, отколкото си мислеше. Брат му виждаше, чуваше и говореше благодарение на огромния комплекс от електронни схеми на големия «Кройдън» в съседната стая.
Дори съзря безпомощния гняв в очите на Адам, и то толкова ясно, сякаш на екрана е самият Адам, а не сътвореният от него графичен образ, пресъздаден от «Кройдън» на монитора.
— Не исках мама и тате да умрат — изрече той и гласът му прозвуча също толкова сърдито, колкото и този на Адам, който току-що го обвини в умишлено убийство на родителите им.
— Нали ти казах, че само исках да сплаша!
— Не лъжи, Джеф — гласът прозвуча ледено и той усети в него нечувана досега твърдост.
— Не биваше да ти помагам. Но нали сам каза…
— Ами какво да правя? — предизвикателно рече Джеф.
— Да си трая и да си седя у дома? Ако ти си бе държал езика зад зъбите, нищо нямаше да стане. Ама ти не устиска да не си поприказваш с мама!
— Просто не исках да тъгува! — извика Адам. На екрана в очите му проблесна гняв.
— Та тя ми е майка! Обичах я!
Очарован, Джордж Енджърсол не пропускаше нищо. Като че ли мозъкът на момчето не е напускал тялото му! Емоциите му, реакциите, всичко нямаше грешка! Дори изражението на лицето му постоянно се менеше, докато умът му реагираше на думите на брат му. Надигащите се у него чувства моментално се отразяваха в графични образи на монитора.
Истинска анимация, в най-съвършената й форма — образ, който момчето използуваше, за да илюстрира душевното си състояние.
И докато с част от мозъка си Адам създаваше лика на екрана, други части на мозъка му излъчваха електронните импулси, преобразувани от компютъра в реч, превеждаха получаваните дразнители в узнаваем за мозъка звук, като същевременно нито за миг не спираше да мисли и реагира.
Адам имаше и зрение, защото щом някоя от четирите, нищо непропускащи, монтирани в ъглите на стаята камери заработеше, записаните образи се преобразуваха от «Кройдън» в цифрова информация, която той на свой ред в ума си превръщаше в ясни и отчетливи образи, сякаш очите му са още невредими.
«Невероятно!» — помисли си Енджърсол. Две от най-важните сетива — слухът и зрението, продължаваха да функционират безупречно, въпреки че външните им органи липсваха. Вече бе сигурен, че е бил прав. След като го извадиха от черепа, мозъкът на Адам намери ново приложение на дяловете, които вече не са заети с поддържането на тялото му.
Изглежда, бе препрограмирал част от автономната си нервна система и вече дори не се замисляше дали слухът и зрението му функционират. Просто «Кройдън» събираше данните, придаваше им съответната форма и ги изпращаше като дразнители в оптичните и слуховите области на Адамовия мозък.
Сигурно за него видяното и чутото бе толкова истинско, все едно наистина се случваше. Ами Ейми?
Докато траеше спорът между Адам и Джеф и компютърът регистрираше всяка промяна в мозъка на Адам, който се люшкаше между скръбта по родителите си и гнева към брат си, Енджърсол прехвърли вниманието си на мониторите, прикрепени към мозъка на Ейми Карлсън.
Там ставаше нещо — графиките на мозъчните й вълни ясно говореха за това. От вчера обаче тя изобщо не му отговаряше, макар и да бе сигурен, че знае за какво ще стане дума.
Вече знаеше как да постъпи.
Адам потвърди, че е заразила «Кройдън» с вируси, които ще се задействуват, в случай че апаратурата, контролираща мозъка й, открие нещо необичайно.
Ако се опита да приспи мозъка на Ейми или да го изключи от системата, само ще задействува вирусите.
Адам вече откри стотици вируси, но късно снощи стана ясно, че няма как да открие всички. Докато Ейми можеше да ги сее, където реши — не само в «Кройдън», ами и във всеки компютър, до конто имаше достъп, а Адам потвърди, че става дума за всеки голям компютър в света — налагаше се той да претърсва една по една директориите на всеки компютър.