Нищо не последва.
Тя се смръщи още повече и натисна нетърпеливо бутона за отваряне на вратата.
Вратата отказа да се отвори, но от миниатюрния високоговорител, монтиран в тавана на кабината, се чу глас.
Гласът на Ейми.
— Случвало ли ти се е да заседнеш в асансьора? — попита тя.
Хилди ахна от изненада, че чува гласа на Ейми. От чутото внезапно я побиха ледени тръпки.
— Ейми? — промълви тя.
Не последва отговор.
Отново занатиска бутона за отваряне на вратата. И пак нищо. Мимолетната уплаха отстъпи на гнева й и тя пак натисна бутона.
И отново гласчето на Ейми отекна в кабината.
— Ако искаш да ми кажеш нещо, използувай телефона.
Хилди непохватно се залови с малката метална вратичка, вградена в стената под бутоните. Вътре намери телефонна слушалка, откачи я от вилката и долепи ухо до нея.
— Ейми? — обади се с дрезгав глас.
— Какво си си наумила?
Тя проговори отново и този път гласът й не прозвуча във високоговорителя, ами в самия телефон.
— Харесва ли ти да заседнеш в асансьора? — попита.
Хилди мислеше трескаво: «Тя е малко момиченце. Навярно иска да се пошегува.»
— Не страдам от клаустрофобия, Ейми. Затворените пространства изобщо не ме притесняват.
— Така ли? Ами ако паднеш? Мен винаги ме е било страх да не падна. Изведнъж подът под краката на Хилди пропадна, щом кабината полетя надолу няколко сантиметра, а после също така внезапно спря. Жената се олюля, политна към стената и за да не падне, се подпря с една ръка.
— Ейми, какво правиш? — извика тя.
— Няма нищо смешно!
— Не ми е до смях — отвърна Ейми, изоставяйки закачливия си тон. — Изобщо не ми е до смях след това, което ти и д-р Енджърсол сторихте с мен!
Асансьорът политна отново надолу, този път близо метър и половина. Хилди се свлече на пода и изпищя. Изтърва телефона, той затрака по стената, докато тя се изправяше на крака.
Асансьорът бавно се издигна обратно към четвъртия етаж.
— Три метра и половина — прозвуча отново гласът на Ейми от високоговорителя.
— Едно време се боях да скоча от три метра и половина. А ти?
Асансьорът отново полетя надолу и Хилди изпищя, полетя във въздуха и щом кабината спря рязко, се блъсна в пода.
Неумолимо кабината отново се заизкачва нагоре. Изведнъж жената разбра какво точно ще стане с нея.
— Не! — пропищя тя.
— Ейми, недей…
Кабината полетя отново надолу, този път седем метра. Хилди се стовари на пода, по десния й крак пробяга пареща болка — десният й глезен бе счупен. Строполи се на пода, виейки от болка и от неописуем ужас.
Асансьорът взе отново бавно да се катери нагоре и Хилди, облегнала се на стената, протегнала пред себе си пострадалия си крак, заблъска по металните врати.
— Помощ! Помогнете ми!
Асансьорът се люшна и спря. Тя се подпря и зачака. Асансьорът политна и Хилди запищя. Асансьорът спря след един-два сантиметра.
В нея отново се надигна гняв и заличи болката от счупения й глезен. Ейми си играе с нея! Забавлява се с нея, сякаш е някакъв плъх в клетките на лабораторията!
— Престани! — извика тя.
— Престани вед…
Асансьорът пропадна отново. Ужасеният й писък удави думите и щом полетя надолу. Опита се да се извърти във въздуха, опита се да се подготви за сблъсъка, но когато се стигна да него, просто още веднъж се стовари върху пода и под тежестта и едно от бедрата й се удари, лицето и се залепи за стената и от носа и рукна кръв.
— Не — захленчи тя, когато асансьорът за пореден път запълзя бавно към върха.
— О, боже, моля те, не позволявай това да се случи с мен…
Но всичко се повтори. И още веднъж. Понякога пропадаше по-малко, понякога повече.
Една по една костите на Хилди се трошаха. Щом се търкулеше из кабината, болката пронизваше тялото й на вълни.
Най-сетне, когато си мислеше, че вече не може да понесе мъките, кабината бавно се изкачи догоре.
Спря се там и отново от високоговорителя отекна гласът на Ейми. Вече гласчето на момиченцето потреперваше и звучеше едва ли не тъжно.
— Как ти се струва? Боли ли? Боли ли те колкото и мен?
— Недей, Ейми — простена Хилди.
— Защо…
— Знам какво ще сториш с Джош — прекъсна я тя.
— Той ми е приятел. Няма да ти позволя да го нараниш. Никому няма да разреша да го нарани.
Асансьорът пропадна отново — този път само тридесетина сантиметра — но тялото на Хилди се загърчи от нечовешки болки, щом счупените й кости се разместиха.
От гърлото й се понесе страдалчески писък.