За миг мъжът и момчето останаха втрещени и просто се взираха обезумели от ужас в кабината на асансьора. После, без да отрони дума, Джеф Олдрич се извърна с пребледняло лице и разтреперани крака. Вдървено закрачи към лабораторията, а Джордж Енджърсол влезе в кабината да види дали тялото на Хилди Креймър дава признаци на живот.
След като разбра, че е мъртва, вдигна я на ръце, занесе я в операционната и положи окървавения й труп на масата, която за последен път използува да извади мозъка на Ейми Карлсън от главата й.
И като се взираше в мъртвите очи на Хилди, бавно разбра какво да стори.
С тежки стъпки се отправи към стаята, където се помещаваше лебедовата песен на кариерата му.
Неразбиращ Джеф Олдрич се взираше в монитора над стъкленицата на Ейми.
— Какво става? — прошепна той.
— Какво е това?
На екрана избухваха багри: след вихрените, огнени колела, разсичани от назъбени мълнии, от нищото се затъркаляха мрачни, подобни на буреносни облаци грамади и веднага експлодираха в алено и мораво.
— Не съм сигурен — отвърна Джордж Енджърсол, без да откъсва очи от екрана.
— Напомня ми мига, когато се пробуди и разбра къде се намира. Тогава беснееше от яд и това се дължеше на енергията, отделяна от мозъка й. Но сега е друго. Прилича ми на страх или болка. Включи микрофона. Адам?
— Адам, чуваш ли ме?
Мониторът над стъкленицата на Адам оживя и контурите на лика му взеха да се оформят, после избледняха.
Разтревожен, Енджърсол попита отново:
— Адам, какво става? Да не би Ейми да ти прави нещо?
От високоговорителя в тавана се дочу слаб, неясен глас, но без съмнение бе гласът на Адам.
— Наказвам я… — каза той.
— … помогна на Джош…
Джеф се изненада:
— Джош ли? Той пък какво общо има?
Енджърсол не обърна внимание на момчето и трескаво мислеше. Всичко свърши! Тайната ще се разчуе много преди да е готов.
Ще разберат! И не само за Адам и Ейми и блестящия, постигнат в крайна сметка успех.
Ще научат и за останалите. За децата, с които бе работил през всичките тези години, за да постигне целта си.
Децата, които ще кажат, че е убил.
Под влияние на нравоучителните беседи на истеричните медии обществото дори няма да обърне внимание на постижението му.
Щяха да се сещат единствено за умрелите деца, за «самоубийствата», които според тях са хладнокръвни убийства.
Замисълът бе съвсем реален, както и намерението му да запази в тайна проекта даже години след успешния му край и постепенно да го направи достояние на обществеността.
Когато проектът се реализира и когато светът разбере какво всъщност е сторил, едва ли някой ще се върне години назад, едва ли някой ще си спомни за децата, умрели в тези ранни години.
Като се има предвид постижението му, едва ли щяха да му задават въпроси.
Но не още!
Още не е настъпил мигът.
А ето го и доказателството на екраните над стъклениците-близнаци с мозъците на Адам Олдрич и Ейми Карлсън.
Изведнъж осъзна всичко.
Ева.
Ейми трябваше да се казва Ева.
И тогава всичко щеше да е идеално. Адам и Ева, първите представители на новата раса — отчасти хора, отчасти компютри.
А и Джош бе съвсем подходящ.
Джош от Едем.
Но сега се налагаше да ги унищожи.
Да унищожи всичко и да се отърве, преди някой да е научил.
29
Болка проряза ума на Ейми, толкова истинска, сякаш зъбите на някой от демоните я захапаха за десния крак, разкъсаха плътта й, отделиха я от костта, а после пречупиха и самата кост.
Защото те пак се върнаха, безмълвният й ужасен писък ги задържа само за миг на разстояние, след което Адам се хвърли в нова атака, за пореден път пресъздаде сътворените в ума му чудовищни създания, запокити ги като копия по нея, забиваше всяко още по-дълбоко в съзнанието й от предишното, въртеше ги и дразнеше центровете й за болка в дълбините на мозъка й, като умът й се гърчеше и извиваше в опита си да превъзмогне агонията.
Усети умът й да отслабва, да се пропуква грижливо изграденият ред, представляващ умственото й равновесие. Ако продължеше така, ако не откриеше начин да се противопостави, то щеше да рухне.
Умственото й равновесие щеше да рухне, но кошмарът щеше да продължи, докато реши Адам.
Бягай!
Хрумването завладя ума й. За миг не разбираше за какво става дума, но после й се изясни. В това нямаше нищо истинско! Не се бори с това, което не е истина! Обърни му гръб!