— Джош? Вътре ли си?
Последва кратка пауза, след която Довър дочу нечие плахо гласче да се обажда зад масивната дървена ерата.
— Кой е?
— Полиция, Джош. Нали разговаряхме на плажа, помниш ли?
Довър изчака отново, а после ключалката изщрака. Вратата се отвори.
С пребледняло лице и уплашени очи Джош вдигна поглед към него.
— Да знаете какво стана! — прошепна той.
— Ужас. Адам е мъртъв. А и д-р Енджърсол, и Джеф, и Хилди и…
Алън Довър влезе в стаята, затвори вратата след себе си да не би някое от децата да реши да се качи и да види какво става и бързо се огледа. Всичко му се стори нормално, освен разхвърляните по пода книги.
Не видя никакви трупове.
— Добре — рече той и пристъпи към Джош, който се отдалечи към бюрото и в този миг се взираше в екрана на компютъра, а пръстите му играеха по клавиатурата.
— Защо просто не ми кажеш…
— Вижте! — рече Джош.
— Погледнете… и ще видите!
Довър заобиколи бюрото, хвърли едно око на екрана и замръзна. От видяното му се подкосиха краката и му се повдигна. Видя нещо като лаборатория, а на пода лежаха по гръб два трупа.
Веднага ги разпозна.
Джеф Олдрич, с когото се срещна само преди по-малко от час, и Джордж Енджърсол, директора на Академията.
— Свети боже! — прошепна той тихичко. Без да сваля очи от екрана, той се обърна към Джош:
— Нали каза…
Предугадил въпроса на полицая още преди да го изрече, той набра нещо на клавиатурата и се появи друг образ. Довър разпозна Хилди Креймър да лежи на нещо като операционна маса. Само от позата й му стана ясно, че е мъртва.
Свали поглед от екрана и заби очи в Джош.
— Знаеш ли как е станало това там, долу?
Той кимна, брадичката му потрепери и в очите му проблеснаха едва сдържани сълзи.
— До… някъде — заекна. Бавно, опитвайки се доколкото може да владее гласа си, разказа каквото знаеше на Довър.
— Не можах да видя всичко — довърши той и най-сетне зарида.
— Зз… за малко нищо не се виждаше, защото Адам изключи камерата. Но след като умря…
Джош, Адам Олдрич умря преди повече от две седмици — прекъсна го Алън Довър.
— Нищо подобно — проплака момчето.
— Беше там, долу! Мозъкът му беше още жив!
Полицаят реши да не влиза в спор с момчето, убеден, че след всичко видяно нищо чудно да е изпаднало в истерия.
— Добре — рече той успокояващо.
— Как се слиза долу?
— С асансьора — отвърна Джош.
— Мисля, че успях да го поправя. Оправих и отдушниците и спрях агрегата.
Довър се вторачи в момчето.
— Отдушниците ли? Агрегата? За какво говориш?
— Той така ги уби! — кресна вече истерично Джош.
— Не разбирате ли? Точно така ги уби!
— Спокойно, Джош — прекъсна го Довър.
— Нека само да се обадя, а после слизам долу. — Измъкна радиотелефона от кобура на колана си и бързо помоли за три линейки и още полицаи.
— Още не знам какво става, но след малко пак ще се обадя. — Постави радиото обратно на колана си и се запъти към асансьора, — И аз ще дойда — заяви Джош. Довър изгледа момченцето.
— Синко, не мисля…
— Ейми е там, долу — упорито каза то.
— Тя ми е приятелка и ми спаси живота. Хилди щеше да ме убие, а Ейми й попречи. А сега е мой ред да й помогна!
Довър бързо прецени. Момчето вече бе видяло разигралото се долу и нямаше време да спори с него. Освен това Джош, изглежда, знаеше какво точно се е вършило в лабораторията. Накрая взе решение.
— Добре. Хайде!
Асансьорът се спусна бавно. Джош, застанал мълчаливо до Алън Довър, без да се замисля пъхна ръчичка в ръката на сержанта, който окуражително я стисна. Асансьорът спря и вратите се разтвориха.
— Исусе! — промърмори полицаят на излизане от кабината, виждайки тялото на Джеф Олдрич да се търкаля, препречило вратата за лабораторията.
Следван от Джош, Довър влезе в лабораторията и бързо се наведе да види дали Джеф Олдрич и Джордж Енджърсол дават признаци на живот.
И двамата бяха мъртви.
Довър обърна гръб на труповете и се вторачи в разбитата стъкленица и къса плът, която се търкаляше на пода сред счупените стъкла. После погледът му спря на друга една стъкленица и странният на вид предмет в нея.
Мозък.
Човешки мозък, потопен в някаква течност. От ствола му излизаше плетеница от жици, от артериите му се подаваха маркучета и още жици, а от основата — нервни възли.
Докато разглеждаше сложната апаратура около съда, го побиха тръпки. Малка помпа работеше безспир, а мониторът над стъкленицата следеше дейността на мозъка в съда.