Под монитора красива табелка удостоверяваше чии мозъчни вълни се проследяват:
Ейми Карлсън.
Повдигна му се от погнуса, но успя да се овладее.
— Невероятно — промълви той, без дори да осъзнава, че говори на глас.
— Точно като в час — прошепна Джош.
— В час ли? — запита и погледна към застаналото до него момче.
— Що за час имаш предвид, Джош?
Без да откъсва очи от монитора, детето продължи:
— Часът на д-р Енджърсол. Семинарът по изкуствен разум. Н… ние направлявахме мозъка на една котка. — Млъкна, вперил очи в монитора.
Ейми?
Възможно ли е това да е Ейми?
Доплака му се, но успя да се овладее.
— Т… тя не е мъртва — прошепна той.
— Нали ви казах? Още е жива.
Довър се поколеба.
— Джош, можеш ли да се оправяш с този компютър? Можеш ли да го изключиш?
За пръв път Джош откъсна очи от монитора и вдигна поглед към полицая.
— Да го изключа ли? Н… но нали, ако го изключа, Ейми ще умре.
Алън Довър стисна окуражително ръката му.
— Тя вече е мъртва, синко — рече той.
— Би трябвало.
Джош упорито тръсна глава.
— Не е мъртва. Погледнете монитора. Ако е мъртва, няма да излъчва мозъчни вълни. А и те дори не са равни. Май че…
— Подвоуми се как да го каже.
— Сякаш спи или нещо такова! М…може да се опитам да говоря с нея. Може да се опитам да я събудя!
— Синко, това са чисти…
— Трябва да опитам! — възкликна Джош.
И докато момчето пристъпи към клавиатурата и взе да разучава програмите, които не само поддържаха живота на Ейми, но и позволяваха на Енджърсол да общува с нея, Довър вдигна телефона, монтиран на стената в лабораторията, убеден, че толкова дълбоко под земята сред бетонните стени, радиотелефонът му е безполезен.
— Фил? — каза той, щом дежурният сержант в полицейския участък вдигна телефона.
— Знаеш ли къде са отседнали родителите на Ейми Карлсън?
— Не ми се и налага да питам — отвърна Фил Рико.
— Тъкмо са дошли да разберат какви мерки взимаме за дъщеря им.
Довър въздъхна.
— Накарай някого да ги доведе тук, Фил. То… май излиза, че дъщеря им не е мъртва.
На другия край последва мъртвешка тишина. После се чу:
— Я не ме будалкай, Довър!
— Просто прави каквото ти казах, Фил — отвърна полицаят. Окачи обратно телефона, а после се върна при Джош.
Неразбиращ надникна през рамото на момчето в екрана на компютъра и се почувствува по-непотребен откогато и да е било.
31
Франк Карлсън паркира взетата под наем тойота в тясното пространство до полицейската кола, която ги съпроводи до Академията. Две линейки вече бяха тук и макар и да изключи мотора, той не слезе от колата. Безмълвно се взря в насъбралата се пред дома тълпа. Седящата до него Маргарет пъхна ръката си в неговата.
— Какво ли се е случило? — прошепна тя.
— Какво търсят тук тези линейки? Какво става?
Наистина ли нямаше и час, откакто отидоха в тесния полицейски участък на Барингтън да изискат още информация от разследващия смъртта на Ейми екип? Целия вчерашен ден стояха сами и се питаха каква ли е ползата от престоя им в Барингтън. Маргарет, все още в шок от вестта за смъртта дъщеричката си, настоя да си вървят у дома.
— С това няма да си я върнем — за сетен път повтаряше тя.
— Дори и да открият този преподавател, нищо няма да се промени.
— Не можем просто да си се приберем у дома — бе възразил Франк.
— Кучият му син може още да е жив! И ако е така, искам да го видя! Искам сам да си признае, че е убил дъщеря ми!
Тази сутрин Маргарет отстъпи и заедно отидоха в полицейския участък да видят докъде е стигнало разследването. Но докато разговаряха със следователя, на когото бе възложен случаят, дежурният сержант прекъсна разговора им и ги прати тук.
— Ще търсите сержант Довър. Алън Довър. От него ще разберете какво става.
И сега, докато седяха в колата и се взираха в тълпата пред Академията, с ужас разбраха за какво става дума. Какво ли общо имаха те с линейките и патрулните коли?
Или пък Ейми?
— Ще издържиш ли? — попита Франк жена си.
Маргарет си пое дълбоко въздух, после кимна.
— Така мисля. — И като очакваше най-лошото, тя слезе от колата и пое към шушукащата си тълпа.
— Д-р Енджърсол е мъртъв! — чу тя някой да казва.
— А и Хилди Креймър — рече друг.
— Намерили ли ги в някаква лаборатория, за чието съществуване никой дори не подозирал!
Мъртви ли? Д-р Енджърсол и Хилди Креймър? Маргарет чуваше думите, но за нея те нищо не значеха. Семейство Карлсън си проби път през тълпата, колкото се може по-бързо, и най-сетне се добраха до стълбите, водещи към терасата. Пътя им препречи полицай и не ги пусна по-нататък.