— Съжалявам, сър. Засега никого не пускаме в сградата.
— Търся сержант Довър — каза му Франк.
— Ние сме родителите на Ейми Карлсън.
Полицаят измърмори нещо по радиотелефона си, после се върна при тях.
— Чака ви в апартамента на Енджърсол. На четвъртия етаж.
Кимайки, Франк и Маргарет Карлсън влязоха в сградата и поеха по стълбите. Когато прекрачиха прага на апартамента на Джордж Енджърсол, Маргарет ахна и Франк инстинктивно я прегърна.
Тъкмо изнасяха от асансьора покритото с одеяло тяло на Джеф Олдрич.
Алън Довър тихичко даваше наставленията си по радиотелефона и направи знак на Карлсънови да влязат. Довърши разговора си и насочи вниманието към тях.
— Господин и госпожа Карлсън?
Франк кимна напрегнато, а Маргарет пребледняла стоеше до него, сграбчила ръката му. Внимателно подбирайки думите си, Довър ги уведоми за случилото се тази заран. Накрая, когато погледът му срещна този на Франк Карлсън, се опита да им обясни какво е станало с Ейми.
— Още не знаем нищо със сигурност — каза той, като не желаеше да подхранва у Карлсънови празни надежди, преди да научат точно какво ги очакваше в лабораторията под зданието.
— Но, изглежда, мозъкът на дъщеря ви е още жив.
Някаква вълна понесе Маргарет Карлсън. Лицето й пребледня като платно.
— Ж… жив ли? — промълви тя.
— Но нали Ейми е мъртва! Тялото й… — Думите й застинаха на устните й, щом се сети за необичайните редове в доклада на съдебния лекар, които Франк отказа да приеме.
Мозъкът на Ейми липсваше от черепа й.
Риба, допускаше някой. Или пък някакво друго животно.
Но сега…
— Не — изстена тя.
— Това е невъзможно. Тя е мъртва! Дъщеря ми е мъртва!
Франк Карлсън прегърна жена си и я отведе до канапето.
— Седни, скъпа. Опитай се да не…
— Не! — отскубна се от ръката на съпруга си Маргарет. Разтреперана, тя погледна право в очите Алън Довър.
— Искам да видя какво има долу! Ако мозъкът на Ейми е все още жив, искам да го видя!
— Госпожа Карлсън — започна той, но зърнал непоколебимостта в погледа на Маргарет Карлсън, думите, които се канеше да изрече, сякаш заседнаха в гърлото му.
— Добре — каза.
— Ще ви заведа долу. Но трябва да знаете, че ще се сблъскате с най-гнусния експеримент, който можете да си представите. Доколкото ни е известно, нито едно от обявените за самоубили се деца, не се е самоубило. А случилото се с дъщеря ви е… почти непонятно за човешкия ум.
Въведе Франк и Маргарет Карлсън в асансьора. Докато кабината бавно се спускаше към подземието, се постара, доколкото може, да ги подготви за това, което щяха да видят.
Поне отнесоха труповете на Джеф Олдрич и Джордж Енджърсол, а и мозъка на Адам Олдрич.
Лабораторията вече гъмжеше от хора, Джош Маккалъм още бе тук заедно с още двама полицаи и мъж в бяло сако, навярно лекар или поне медицинско лице.
Погледът на Маргарет Карлсън се закова върху предмета в стъкленицата, а току-що чутото почти не й се вярваше.
— Не — промълви отново тя.
— Това е невъзможно. Моля ви, кажете ми, че това не е… — Гласът й заглъхна и тя усети, че не може да изрече словата.
Мъжът в бялото сако се извърна при думите й, а Алън Довър тихо му каза коя е.
— Госпожо Карлсън, казвам се Гордън Билингз — представи се облеченият в бяло мъж.
— Работя в Университетския медицински център. Още не знаем със сигурност какво става. Едно мога да ви кажа и това е, че мозъкът в съда е човешки и очевидно е на дъщеря ви.
— Жив ли е? — искаше да знае Франк Карлсън.
— Биологически — да, жив е. Но що се отнася до жизнеспособността му като мозък, не знам какво да ви кажа.
Лицето на бащата се изопна.
— Кажете ни каквото знаете — рече то.
— Или поне какво мислите. Ние сме й родители и имаме правото да знаем какво точно се е случило с нея.
Джош Маккалъм, който не бе отронил нито дума досега, вдигна очи към Франк и Маргарет.
— Д-р Енджърсол е извадил мозъка й. Свързал го е с компютър.
Същото е сторил и с Адам Олдрич.
Маргарет Карлсън усети, че коленете й се подгъват, и се отпусна тежко в един от столовете край бюрото.
— Но защо? — промълви тя.
— Какво… — Но отново не можа да се доизкаже и всичко й се завъртя.
— Не е мъртва, г-жо Карлсън — каза й Джош с треперещо гласче.
— Просто е заспала или нещо такова. Адам й е сторил нещо и тя е заспала!