Бренда кимна.
Някои деца непрекъснато наричат Джош така.
— Несъмнено — съгласи се Хилди.
— Както и да е. Тук наоколо бъка от хора, които като деца са били хаховци. Само че вече не са, понеже са се превърнали в компютърни магнати и имат повече пари, отколкото могат да похарчат. Доктор Енджърсол ги обиколи всичките и им обясни какво иска да направи. Бива си го, нали? Просто им каза, че копнее да основе училище за такива деца, каквито самите те са били някога. Училище, което изцяло да отговаря на нуждите им, да покрива не само академичните, но също така и социалните и психологическите изисквания. Необходимо ли е да ви казвам, че отзвукът бе невероятен? След година Академията вече функционираше, а парите продължават да се стичат във фонда.
Бренда най-сетне видя възможност да изрази притесненията си.
— Обучението тук сигурно е много скъпо.
Хилди кимна.
— Издръжката ни струва цяло състояние. Доктор Енджърсол обаче се е погрижил за всичко. Тъй като блестящият ум не винаги е функция от богатството, той настоя семействата на децата да не бъдат финансово затормозявани. И така, ние прилагаме диференциран подход. Колкото по-висок е доходът на семейството, толкова по-висока е и нашата такса. Но тя никога не надвишава сумата, която семейството може да си позволи.
Бренда нервно преглътна. Надяваше се, че гласът й няма да издаде неловкото положение, в което се намира.
— Просто не знам дали ще мога да си позволя каквото и…
Хилди я прекъсна с жест.
— Знаем това. Разбирате ли, тук парите не са проблем. Нали именно с тази цел е създадена Академията — да се занимава с деца като Джош, независимо от финансовите им възможности. Стремежът на доктор Енджърсол е да им осигури среда, в която да преуспеят. Не сме тук, за да ви приберем парите, Бренда, а за да помагаме на деца като Джош, които притежават висока интелигентност и всички съпътствуващи я проблеми.
— Бог е свидетел, че проблемите му не са един или два — въздъхна майката.
— Понякога ми се струва, че той няма нищо друго освен проблеми.
— Както и повечето деца тук — спокойно каза Хилди.
— Поне в началото, когато пристигат. И много от тези проблеми се коренят по-дълбоко, отколкото семействата им предполагат. — Истината е — внимателно добави тя, — че част от тях и хабер си нямат, докато децата им не се опитат да се самоубият.
Думите й поразиха Бренда.
— Значи знаете за това, което стори Джош? — възкликна тя.
— Разбира се. — Хилди се взря в очите й и с топъл глас занарежда: — Тъкмо това е една от причините да искаме да се срещнем с него колкото се може по-скоро. — Тя заобиколи бюрото и приседна до Бренда на канапето.
— Знам, че постъпката на Джош ви се е сторила странна, но при деца като него самоубийствата са по-често срещано явление, отколкото при тези, чийто интелект е в границите на нормалното. Но замисли ли се човек, вижда, че няма нищо чудно. Надарените деца скучаят в училище, чувствуват се изолирани от връстниците си и когато започнат да си създават неприятности — а те често го правят просто за да се поразвеселят — изведнъж започва да им се струва, че са неудачници. Всичко това може да се превърне в спираловидно движение надолу, при което детето се чувствува все по-изолирано, все повече се отчуждава от обкръжението си и в крайна сметка смъртта започва да му изглежда като единствен изход от злочестото според него съществуване. Нали знаете, че децата, независимо от интелекта си, не могат да гледат в далечното бъдеще? За тях една година е равна на цял живот и няма смисъл да им разправяме, че когато пораснат, нещата ще се оправят. Затова ние тук се опитваме по-скоро да им осигурим среда от техни интелектуални и емоционални връстници, отколкото от деца които са на една и съща възраст с тях. Съжалявам, че се налага да го споделя, но това, което са ви казали в Едем, е вярно — те нищо не могат да направят за Джош. Нищо не могат и да му предложат. Ако остане там, отчуждението му само ще се задълбочи. Бренда въздъхна. Думите на Хилди Креймър май звучаха правдиво.
— Значи ще го приемете, така ли? — почита тя. Изпита неудобство, като откри, че ръцете и са се изпотили.
— Почти съм сигурна — отвърна Хилди, — но след като обядваме, доктор Енджърсол ще подложи Джош на няколко теста и ще проведе разговор с него. Ако се съди по документите му, той е точно дете за нас, но, разбира се, остава още един въпрос.
Бренда се смръщи.
— Какъв въпрос? Жената се усмихна.
— Какво мисли самият Джош. Иска ли да дойде тук?
Бренда усети как надеждите й рухват. Редно ли беше да излъже? Но у Хилди Креймър имаше нещо, което я окуражаваше. Реши, че може да й се довери, макар че не бе минал и час, откакто се запозна с нея.