Самолетът се гмурна надолу и на него му се зави свят, щом пейзажът от екрана — брегова ивица с канари, надвиснали над плажа и морето — стремително се втурна срещу него.
— По-добре я дръпни обратно — подхвърли му Джеф.
Джош изчакваше, сигурен, че нищо няма да се случи. Но когато самолетът започна да пикира в ниското с разбиващи се под носа му вълни, момчето изгуби кураж. Рязко дръпна ръчката назад и несъществуващият лост реагира мигновено. Самолетът взе да набира височина и за миг Джош сякаш усети как силата на земното притегляне го дърпа назад.
После повърхността на канарата изведнъж зае целия екран и беше твърде късно. Самолетът се вряза в чукарите, стъклото се разлетя, грохотът от експлозията бе оглушителен.
Джош изкрещя, стръска ръкавицата от ръката си и свали шлема. Трепереше от ужас. Джеф обаче се заливаше от смях.
— Страхотно, нали? Олеле, ти май ще повърнеш!
За миг Джош наистина си помисли, че ще повърне. Преживяването беше съвсем истинско, напълно правдоподобно. Джеф нарочно му бе погодил този номер… Не! Той го беше предупредил какво ще стане, ако катастрофира, каза му да дръпне ръчката. Пък и нали му нямаше нищо. Съвсем здрав и читав е. Стои насред стаята без каквато и да било драскотина.
А и Джеф го бе предупредил. Не беше като децата в Едем, които все чакаха да му се случи нещо лошо и залагаха капани, та да падне в тях. Той просто му бе показал как действува устройството. Щом престана да му се вие свят, Джош плахо се усмихна.
— Хитро скроено — рече. — Но на какъв принцип действува?
— Наистина ли искаш да разбереш? Той кимна.
Джеф се наведе напред и тихичко прошепна в ухото му:
— С помощта на магия. Действува чрез магия.
За миг Джош почти му повярва.
6
— Още двадесет минути — рече Джордж Енджърсол.
Бренда Маккалъм механично погледна часовника на стената и видя, че стрелката се премества с още едно деление и спира на четири и четиридесет и една. Седеше тук почти три часа, а през това време Джош се потеше над куп тестове оттатък, в съседната на кабинета на доктор Енджърсол стая. Решенията на тестовете в края на краищата щяха да покажат дали е подходящ за Академията.
През първия час Бренда се преструваше, че хич не й пука и че независимо от съдържанието на тестовете Джош ще ги реши успешно.
Бе слушала прехласната подробните обяснения на доктор Енджърсол — мъж на около четиридесет и пет години със стоманено сива коса и очила с рогови рамки, които макар и излезли от мода преди двадесетина години, пасваха идеално на ръбатото му лице — за това как е била създадена Академията и какви цели изпълняват работещите в нея, че се грижат не само за възпитаниците си, а за даровити деца от цялата страна. Колкото повече го слушаше, толкова по-силно я впечатляваше доктор Енджърсол с идеите си и с простотата, с която успяваше да ги изложи. Беше ясно, че разглежда учениците си не само като даровити деца, а като свои собствени чеда. Бащинското му отношение лъхаше от всяка изречена дума и в крайна сметка тя почти неохотно насочи вниманието си към образа на Джош върху вградения в стената екран и попита:
— Той знае ли, че го наблюдаваме?
— Не. Смятам, че камерата е скрита както трябва. Ако знаеше, че е наблюдаван, твърде много би се разсейвал и това щеше да навреди на резултатите му.
— Струва ми се… май не е много редно да го наблюдаваме, а той да не знае.
Енджърсол поклати глава.
— Съвсем не е така. Интересува ме главно подхода му към изпита. Ако знае, че го наблюдаваме, неволно ще върши точно нещата, които се очакват от него. Нека за пример видим какво прави в момента. Не забравяйте, че му казах, че е свободен да подходи при решаването на теста така, както желае.
Бренда видя, че Джош бързешком прелисти дебелата брошура, после се намуси и почна отначало. При второто прелистване обаче поспря тук-там, а после си отбеляза нещо върху листа за отговорите.
— Какво прави сега? — попита Бренда.
— Построил съм теста така, че да няма нищо общо с повечето подобни тестове. В него няма отделни раздели — всичко е разбъркано. Въпрос от алгебрата, а непосредствено след него от лингвистиката или просто нещо, което не може да бъде причислено към конкретна област, но пък би помогнало да се дефинира личността на изпитвания с нейните специфични дарби.
— Боя се, че нищо не разбирам — въздъхна Бренда и не за пръв път се зачуди, откъде бе дошла интелигентността на Джош. Със сигурност не от нея. Въпреки усилията на доктор Енджърсол разбираемо да изложи мисълта си, тя на няколко пъти трябваше да се напрегне, за да не загуби нишката.