— Интересува ме не само на колко от въпросите ще отговори, а и как ще подходи към решаването им — продължи Енджърсол.
— Самата идея за функционирането на мозъка ме възхищава. Някои от децата например се съсредоточават върху определени раздели, като естествено най-често избират математиката. Всъщност подозирам, че сега Джош минава математическите задачи и ги решава, колкото се може по-бързо, стараейки се да отхвърли първо по-лесната част. Нерядко обаче най-интелигентните деца започват с най-трудните въпроси, за да се отърват от тях, докато са още бодри. Човек не може да прецени нивото им със сигурност, докато не решат теста, но още докато ги наблюдавам как работят, доста неща ми стават ясни. — Той кимна към монитора, върху чийто екран Джош изведнъж спря, смръщи се и запрелиства обратно до трета страница. След миг отново се върна в края на книжката, после бързо запрелиства отзад-напред, като очите му толкова бързо пробягваха по страниците, че на Бренда не й се вярваше, че наистина чете въпросите.
— Разбира се, че не ги чете — отговори й Енджърсол, щом го попита.
— Открил е един от триковете и според мен в момента си изпробва силите.
— Трикове ли? — попита тя.
— Доста от въпросите се повтарят. Сега ще видим как ще постъпи по-нататък.
В стаята, където работеше Джош, умът му лудешки щракаше. Дотук тестът не го затрудни. Той прегледа всички въпроси и моментално схвана, че ако иска да приключи в определеното време, ще трябва да работи бързо.
Започна с математиката, където всъщност не се налагаше много — много да мисли. Трябваше само да погледне числата и отговорите му ставаха ясни, тъй като всичко опираше единствено до верен усет. В края на краищата кой ли би си помислил, че корен квадратен от 27 може да е 9! На доста от въпросите просто трябваше да зачертае грешните отговори и правилният щеше да остане.
Но въпросите бяха толкова много…
И тогава му хрумна нещо. Подходът му бе погрешен. Нямаше нужда да решава всички задачи. Ако успееше да реши най-трудните, ставаше очевидно, че може да реши и по-лесните.
Още веднъж прелисти книжката в търсене на нещо, което го затруднява.
Вторачи се в едно уравнение от висшата математика и провеси нос. Хабер си нямаше от висша математика.
За пръв път, откакто се бе заловил с теста, се усъмни в крайния успех, но продължи да прелиства книжката в търсене на въпроси — предизвикателства за математическите си способности, които обаче да имаше представа как да реши.
Изведнъж откри, че си губи времето с вече решена задача. Смръщен, прелисти брошурата още веднъж. Бързо откри още дублиращи се задачи. Замисли се за миг. Трябваше ли да ги открие всичките и да се увери, че ги е решил по един и същи начин?
Но това беше глупаво. След като веднъж е получил верния отговор, какъв смисъл има да го повтаря? Реши да пропусне дублиращите се въпроси и просто да остави мястото празно.
Отново се залови за работа, като решаваше задачите една след друга, докато в един миг изобщо не трябваше да се замисля, за да отговаря правилно, и той заряза въпросите по математика и очите му ги подминаваха, сякаш изобщо не ги виждаха.
Зае се с лингвистиката и мигновено затърси най-увъртените въпроси и думите, които го затрудняваха. Докато част от ума му бе заета с тях, той продължи да прелиства книжката и да прави чисто субективен подбор на въпросите, включени с цел да определят неговите дарби и специфични интереси и преплитащи се с въпросите, отчитащи знанията му и способността му да разсъждава. Скоро си изработи ритъм и се понесе през книжката, като една част от съзнанието му обработваше по-сложните въпроси, а другата оставаше прикована върху онези, които нямаха правилен отговор, но бяха предназначени да профилират дарбите и интересите на изпитвания.
Колкото по-интересен му ставаше тестът, толкова повече растеше и увереността му, че ще се справи с него, както се бе справял и с всички други.
В кабинета на доктор Енджърсол Бренда озадачено наблюдаваше екрана.
— Не мога да разбера какво прави.
Джордж Енджърсол не отвърна, защото и той не откъсваше очи от монитора, а взорът му сякаш искаше да пробие образа върху екрана. Джош Маккалъм работеше по непознат за него начин — на пръв поглед той сякаш само прелистваше страниците и като че ли не си правеше труд да чете въпросите, а просто избираше наслуки някой от отговорите.
Да не би да се беше отказал? Но ако се бе отказал и произволно зачертаваше отговорите, за какво му трябваше книжката с въпросите? Той просто щеше да си зачертава, без да гледа номерата.