Тогава се намеси майка му.
— Виж какво, въобще нямах предвид това, което ти си помисли. Нито имам намерение да те карам да правиш нещо насила. Защо не приемем поканата на госпожа Креймър и не отидем на пикник на плажа? След това спокойно можеш да решиш как да постъпиш. В края на краищата, ако не искаш да останеш, ти обещавам да те прибера у дома и никога повече да не те водя на подобно място. Съгласен ли си?
Джош подозрително я погледна.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се — отвърна Бренда и съвсем сериозно се прекръсти. Той се подвоуми, после кимна.
— Добре. Ама да не забравиш, че си обещала. С въздишка на облекчение, тя последва двете деца по пътя към дома, за да си вземе Ейми хавлия за плажа.
7
Докато Джош и Ейми, придружавани от Бренда, стигнат до върха на скалите, надвесили се над залива с форма на полумесец, и тясната му пясъчна ивица, ограничена от двата скалисти носа, стърчащи навътре в океана — стана почти шест часа. Островърхите рогчета на полумесеца — скалисти чукари, брулени от тихоокеанските ветрища — бяха покрити с разкривени кипариси. Бренда се поспря за миг да се порадва на панорамата, разкрила се пред нея.
— Не е ли прекрасно? — попита тя.
— Като нищо ще си зарежа работата и ще се преселя тук. — Още докато го казваше, знаеше, че е невъзможно. Всички ресторанти, покрай които минаха, докато прекосяваха градчето, май разполагаха с богат избор от келнерки измежду студентките, работещи, за да се издържат. Дори да успееше да се цани някъде, никога нямаше да може да изкарва достатъчно, за да наеме апартамент.
— Или пък да се благодаря на това, което имам, а? — додаде тя.
Когато не получи отговор от сина си, Бренда откъсна взор от гледката и го прикова в него. Но той изобщо не обръщаше внимание нито на нея, нито на ширналия се океан. Не сваляше очи от пребледнялата Ейми, която ужасена гледаше плажа под тях.
— Ейми? — обади се жената.
— Добре ли си?
Момиченцето врътна главичка.
— В… вие ми се свят — рече то. Отстъпи крачка назад и се обърна с гръб към бездната.
— Стори ми се, че ще падна.
— Това се нарича акрофобия — оповести Джош.
— Когато човек го е страх от височината.
— Знам и без да ми казваш — отвърна Ейми. Отдалечи се от ръба на скалите, обърна се с лице към океана и уплашено загледа нестабилната на вид площадка, от която започваха дървените стъпала, които на зигзаг се виеха по каменната гръд на скалата и водеха към плажа долу.
— М… май ще е по-добре да се върна в училище — рече тя. Стомахът й се свиваше само при мисълта да слезе по тях.
— Ама какво ще стане с пикника? — запротестира Джош.
— Всъщност не си падам особено по пикниците — излъга Ейми, без да отмества очи от стълбата.
— Боиш се от стъпала, така ли? — попита Бренда и клекна до момиченцето. Ейми не продума, но кимна изразително.
— Сигурна съм, че са напълно безопасни — увери я жената.
— Я виж хората долу. Те всички са слезли по тях. — Тя хвана Ейми за ръката и се опита да я заведе по-близо до ръба, за да види как останалите деца си играят на плажа, но тя се задърпа.
— Ами ако падна? — попита с треперещ глас.
Джош се приближи до нея и я хвана за другата ръка, така че тя остана между него и майка му.
— Аз ще те държа и ще те пазя да не паднеш.
Колебливо, момиченцето им позволи да я попримъкнат по-близо до края на скалите, но, изглежда, отново й се зави свят и й се стори, че полита.
— Няма страшно — каза й Джош и здраво я стисна.
— Няма да паднеш.
Миг по-късно те се озоваха на площадката на върха на стълбата. Ейми се вцепени и отказа да допре дори пръстче до износените от времето дъски.
— Мамо, мини първа — рече Джош. — Нека види, че няма опасност да пропадне.
Бренда също усети лек световъртеж и за миг се поколеба, като се надяваше, че синът й ще излезе прав. После пристъпи напред, застана на площадката и пое надолу, стиснала здраво перилото.
— Виждаш ли? — рече тя по-бодро, отколкото се чувствуваше.
— Напълно безопасно е.
Ейми я проследи напрегнато, после погледна боязливо към Джош.
— Обещаваш ли да ме държиш за ръка през целия път до долу?
— Обещавам — отвърна той.
— Ако стоиш от вътрешната страна и не гледаш надолу, няма нищо страшно. Хайде.
Той пристъпи на площадката. Вкопчила се здраво в ръката му, Ейми си пое дълбоко въздух и постави краче върху дъските.
Дали си въобразяваше, или наистина усещаше да се люлеят под крака й?
Хвана се за Джош с едната си ръка и като се опираше с другата о каменната гръд на скалата, тя пое надолу. При всяка крачка си представяше как полита напред и като камък тупва на каменистия плаж долу.