Самата Бренда, разкъсвана между тревогата си, че оставя невръстното си момче сред непознати на петстотин километра от дома, и желанието да му предложи по-добри условия, отколкото тя би могла да му осигури, прекара вечерта в разговори със семейство Олдрич и разбра, че не само тя има проблеми. Смълчана изслуша разказа на Чет за една нощ преди година, когато намерили Адам в безсъзнание в банята, а до него на пода се търкалял празен флакон от приспивателното на Джанет. След преживените през тази нощ ужас и изненада и двамата най-сетне се примирили с факта, че момчетата им се нуждаят от специални програми, и ги довели в Академията.
И сякаш, за да постави под въпрос собствената си интелигентност, Чет додаде, че откакто посещават това училище, промяната, настъпила у близнаците, можела да се сравнява само с чудо.
«Ето го и моето чудо — помисли си Бренда. — Чудото, което толкова чаках.»
Това сложи край на колебанията й.
Утре щеше да седне с Хилди Креймър и да попълни формулярите, необходими за записването на Джош в Барингтънската академия.
Съвсем забрави странното си безпокойство, което бе изпитала, когато забеляза Джордж Енджърсол необяснимо равнодушен да гледа как Ейми се опитва да се пребори със страха си, да я наблюдава все едно е някакъв експонат, поставен за изучаване под микроскоп.
Всъщност забрави за всичките си опасения през последните няколко часа, както и за първото си лошо предчувствие, когато бе видяла огромната стара къща и неестествено тихите деца около нея. Забрави ги, понеже разбираше, че тук Джош ще бъде щастлив.
А нея всъщност единствено това я интересуваше.
8
В онова първо утро, когато се събуди от звуците на класическа музика, за миг Джош не можа да се ориентира. Премига на ярката слънчева светлина, която струеше през гледащата на изток капандура, и преживя един от онези злокобни мигове на паника, когато човек не знае къде се намира. А когато най-сетне се сети, само се паникьоса още повече, защото се сети, че снощи, в неделя, майка му го целуна за сбогом, след като се настани в новата си стая, и го увери, че в края на следващата седмица ще дойде да го види и да му донесе останалите дрехи. Придавайки си смелост, която не изпитваше, Джош й каза просто да му ги прати. Отгоре на всичко настоя, че няма нужда пак да идва. Но в онова първо утро вече не бе толкова сигурен. Парализиран от внезапен страх, остана още малко в леглото. Какво да прави?
Дали да си вземе душ тази сутрин, както правеше всяка заран у дома? След като реши, че това няма да му навреди, навлече вече омалялата си, опърпана хавлия, коледен подарък от миналата година, и зашляпа по тесния коридор към мъжките тоалетни в дъното. Единият от душовете вече бе зает, но другият бе свободен. Почувствува се неловко със свалена хавлия, застана гол под душа и пусна топлата вода.
— Олеле! — изпищя момчето в другата кабинка, щом температурата на душа му моментално спадна с десет градуса.
— Разкарай се и ме остави на мира, лигня такава?
— И… извинявай — заекна Джош, жегнат от думите на момчето и до един спомените за тормоза, на който го подлагаха момчетата в Едем, се надигнаха със силата на океански вихър. Тъкмо смяташе да се измъкне от банята, когато вратата се отвори и влезе Джеф Олдрич. Зърнал другото момче под душа и с пръст на устните, за да попречи на Джош да реагира, той бръкна в свободната кабинка, спря топлата вода и пусна студената.
Този път болезнен писък огласи заетата кабинка и моментално Брад Хиншоу изскочи с червено от гняв лице.
— Какво по дяволите… — искаше да знае той, но млъкна, щом зърна Джеф Олдрич да му се хили дяволито.
— Пипах ли те! — извика Джеф, прихвайки на гнева му.
— За Бога! — изстена Брад.
— Защо не ме оставите на мира? — И грабвайки хавлията си, той затрополи още вир-вода навън.
Това се повтаря вече пета сутрин подред — каза Джеф на Джош.
— Като не го заварих в мъжката тоалетна на долния етаж, се сетих, че се е скатал тук.
И Джош се усети да прихва.
— Заварих го тъкмо преди да влезеш. Стана без да искам, но сигурно ме е сбъркал с теб. Да знаеш само каква пара вдигна.
Джеф Олдрич си тръгна доволен от шегата си, но после се извърна и попита:
— Ей, в коя стая те настаниха?
— В една от предните. Втората откъм стълбите. Странна усмивка изкриви устните на Джеф.
— Мой човек, за нищо на света не бих се настанил в тази стая. Това е стаята на Тими Евънс.
— Чия?
— На Тими Евънс. Беше в нея миналата година.