Взираше се в тъмните прозорци на огромната къща, а после вдигна поглед към четвъртия етаж, към странния купол, кацнал навръх зданието едва ли не като птица, изгърбила се над плячката си.
Видя прозорците на д-р Енджърсол да светят. Вторачи се в грейналите ярки светлини на фона на спящата останала част от Академията. Всички спяха, само той бе буден.
Наведе глава, прегърби се и мушна ръце в джобовете си.
Крайно време беше да свършва.
Влакът се носеше бясно по релсите, защото едва ли изобщо приличаше на влак. Състоеше се само от локомотив, два празни вагона и фургон. Изобщо не спираше никъде по пътя — открай време — просто защото ежеседмично този влак изминаваше маршрута от Салинас през Санта Круз до края на железопътната линия. Курсът бе безсмислен и се правеше само с една цел.
Просто запазваше правото на ползуване на линията, закриляше правото на Западната железница Барингтън да я ползува.
Курсът бе скучен и единствената по-интересна отсечка бе северният участък, където влакът пълзеше все на заден ход, а някой стоеше във фургона и непрекъснато даваше сигнали на машиниста, че пътят е свободен. Но щом стигнеха края на железопътната линия на четиридесет мили северно от Барингтън и поемеха обратно, машинистът бе уморен и по-склонен да зяпа играещите отражения на лунната светлина в морето, отколкото линията.
В края на краищата той вече двадесет и пет години пътуваше по този маршрут и никога не му се бе случвало нещо, което да си заслужава да се докладва на началството. И така в тази нощ, след като на правия участък северно от Барингтън влакът достигна скорост от шестдесет мили и машинистът вече се готвеше полека да убива скоростта до ограничението от петнадесет мили през самото градче, той всъщност не внимаваше кой знае колко в пътя пред себе си.
Това едва ли щеше да промени развоя на нещата, защото в мига, когато на излизане от един завой зърна предмета на релсите и без друго бе твърде късно да спре влака.
И все пак удари спирачки и се провикна на огняря:
— Исусе Христе! Като че ли някой идиот е хвърлил чувал с боклук на релсите!
Влакът взе да намалява скоростта си, спирачките пищяха, а машинистът здраво натискаше лоста. Едва след като предметът попадна под яркия сноп лъчи на блесналия челен фар, му стана ясно, че това изобщо не е чувал боклук.
Човек, клекнал между релсите, с гръб към влака. Машинистът натисна сирената и гръмогласен вой процепи тишината, вдигайки ято врабчета от гнездата им по дърветата край релсите. Те се разлетяха и мигновено изчезнаха в нощта.
Човекът на релсите не помръдна.
Машинистът усети от глава до пети да го избива пот, като си представи какво ще се случи и че няма начин да го избегне. Инерцията на огромната дизелова машина бе толкова голяма, че даже и да успееше да задействува спирачната система до краен предел, локомотивът пак щеше да продължи своя бяг сред облака от искри на триещите се стомана о стомана. Но и това не бе достатъчно.
Влакът летеше към човека и губеше от скоростта си с всеки миг. За част от секундата машинистът се помоли да стане чудо.
Но чудото не стана.
Локомотивът удари човека на релсите и щом тялото полетя във въздуха, машинистът разбра, че е момче.
Момченце, само по износени джинси и червена риза.
Кой знае защо му мина през ума да не би нарочно да бе облякло червена риза, за да не личи чак толкова кръвта, когато го прегази влака.
Това едва ли имаше някакво значение, помисли си машинистът, когато най-сетне влакът застърга и спря на сто и осемдесет метра по-нататък.
С червена риза или не, от силата на удара на връхлетелия влак сигурно от него бе останало само неузнаваема каша от разкъсана плът и натрошени кости.
По навик машинистът погледна часовника си. Беше почти четири и половина заранта.
Твърде неподходящо време да умреш.
Макар и в стаята да бе тъмно, толкова тъмно, че нищо не се виждаше, Джеф Олдрич знаеше, че не е сам. А и стаята бе твърде голяма. Толкова голяма, че не можеше да усети нито стените, нито тавана, макар и да бе сигурен, че ги има.
Чувствуваше обаче, че в стаята е и някой друг. Адам.
Той бе дошъл, скрит някъде в мрака и го търсеше.
Джеф повика брат си, но не последва отговор.