— Няма страшно — окуражи я.
— Просто не гледай надолу.
Ейми се загледа във въжето, но не понечи да се покатери. След като разбра, че я е страх дори да опита, в крайна сметка Джош се престраши и сграбчи въжето. Дръпна го няколко пъти, после се затича и се люшна над пода.
— Гот е — рече той на Ейми. Спря да се люлее и се закатери по въжето, като увиваше крака около въжето, така че освобождаваше ръцете си от по-голямата част от тежестта си. Бавно се закатери към тавана.
— Внимавай — извика му тя, щом стигна до средата.
— Да не паднеш!
— Няма да падна! — провикна се Джош.
— Много е гот.
Изкатери се до края и удари халката с дясната си ръка, преди да й се ухили.
— Успях! — Ликуваше той.
— Стигнах чак до върха.
— Слизай обратно — замоли го Ейми.
Смеейки се, той пое обратно. Когато все още се намираше на три метра от пода, се пусна, тупна на дюшека и се претърколи, за да намали силата на падането. Ейми, изненадана от внезапното му слизане, нададе силен писък, но веднага млъкна.
— Направи го само за да ме изплашиш — обвини тя Джош, щом се изправи на крака.
— Нищо подобно. Просто го направих, защото е гот. Хайде, опитай и ти.
Момичето отново се взря във въжето и накрая го сграбчи. Нерешително го дръпна, като почти се надяваше да се скъса точно в този миг и да се отърколи на пода. Но не би. Най-сетне, поемайки си дълбоко въздух, тя се закатери, като се придърпваше нагоре и увиваше крачета около въжето, а ръчичките й се местеха от възел на възел с бързи движения, като че ли щеше да падне, ако се пуснеше за повече от миг. Джош имаше право. Не бе чак толкова лошо.
— Катеря се! — провикна се тя и забравила за предупреждението на Джош, погледна надолу към него. Зави й се свят. Очите й се разшириха от уплаха.
— Не гледай надолу, ами нагоре! — провикна се отново той.
Борейки се с ужаса си, Ейми се насили да вдигне очи, но сега пък и таванът й се стори недостижим. Когато се опита да се спусне надолу, внезапно обзелата я паника не й позволяваше да пусне въжето.
— Не мога — проплака тя.
— Не мога да се спусна обратно.
Мигновено Джо Айвърсън се покатери по въжето, докато не застана точно под нея.
— Всичко е наред — каза й той.
— Точно под теб съм. Само стъпи на раменете ми. Дръж се за въжето и стъпи на мен. Разбра ли? Можеш ли да го сториш, Ейми? — Докато Джош гледаше отдолу, десният крак на Ейми леко се спусна и пръстите й докоснаха рамото на треньора. Миг по-късно тя го яхна през врата, като ръцете й все още не пускаха въжето. Щом усети тежестта й да се прехвърля на собственото му тяло, Айвърсън отново се обади.
— Точно така, Ейми. Просто стой върху ми. Аз тръгвам надолу, а ти просто се дръж за въжето. И не гледай надолу, ясно ли е?
— Ъхъ — едва промълви тя със сподавен в свитото й гърло глас. Миг по-късно те бяха отново на земята. Джо Айвърсън се протегна и сграбчи телцето на Ейми в силните си ръце и със замах я свали на матрака.
— Ето — рече той.
— Жива и здрава. Видя ли? Успяхме.
С бледо личице тя продължи да трепери още миг, без да може да продума и дума, докато не се съвзе от паниката.
— Добре ли си? — попита Джош, като я гледаше разтревожено. Ейми кимна.
— Не можах да се покатеря. Само като погледнах надолу и веднага ми се зави свят.
— Няма нищо — успокои я Джо Айвърсън. Отбеляза си нещо в папката, после я потупа окуражително но гърба.
— Просто малко акрофобия. Защо не вземете и двамата да си облечете банските и да ме чакате при басейна? Може да изплувате няколко дължини и после ще привършим. Съгласни ли сте?
Ейми кимна признателно и побърза да излезе от салона. Но двадесет минути по-късно, когато излизаше от басейна, след като бе преплувала пет дължини, страхът й се върна.
— Някога скачала ли си от трамплин? — запита Джо Айвърсън.
Ейми се вторачи нагоре към трамплина, който се извисяваше на три метра над повърхността на басейна. Поклати глава.
— Искаш ли да опиташ?
Тя отново поклати глава, очичките й се навлажниха от сълзи само при мисълта, че трябва да се изкачи по стълбичката и чак тогава да отиде до края на тясната дъска.
— Хайде — настояваше учителят.
— Опитай само веднъж. Щом не можеш, не можеш. Но нали трябва да се опита?
— Страх я е — обади се Джош от басейна, застанал над канала, като кротко поритваше и газеше бликащата струя.
— Защо трябва да скача от трамплина?
— Не трябва — каза му Айвърсън.
— Но ако не опита, как ще преодолее страха си от височината?