— Джош? — извика тя и се затича след него, като остави вратата широко отворена.
— Джош, почакай. Извинявай! Не исках това да кажа!
Той се спря в началото на стълбището, обидните й слова все още пареха в съзнанието му.
— Щом като не си искала, защо го каза?
— Просто се пошегувах! Не ми се сърди, моля те.
За миг Джош се изкуши да я подмине, да й обърне гръб и просто да си тръгне. Но после си спомни преживяното в предишното училище и се смили.
— Няма нищо — смутолеви той.
— Само не казвай на останалите! Ако разберат, че съм се уплашил, сигурно ще ми свият някой тъп номер посред нощ.
— Няма — обеща Ейми.
— Само няма да ми се сърдиш, нали?
Като гледаше трогателното изражение на личицето й, Джош усети в тялото му да се разлива топлина и той се усмихна.
— Хайде да отидем до кабинета на д-р Енджърсол и да видим кога ще получим новите си компютри.
— Ръка за ръка те се втурнаха по стълбите и излязоха през входната врата.
Хилди Креймър ги наблюдаваше от кабинета си и се усмихваше доволно. С Джордж Енджърсол определено бяха направили подходящ избор. Скоро, дори още днес, обучението им щеше да започне. И когато им дойдеше времето, щяха да са готови.
След последния час за деня Стив Конърс заключи вратата на класната си стая и закрачи към паркинга зад учебното крило на Академията. Все още оставаха два часа от знойния следобед и смяташе да се върне до взетата под наем от него къщурка на няколко преки от плажа, да превърже сърфа си за покрива на тригодишната си хонда и да се отправи към Санта Круз. Ако му се усмихнеше късметът, следобедната вълна щеше да се е вдигнала и можеше да улови няколко вълни, преди слънцето да потъне в океана. Но щом вкара ключа в ключалката от страната на шофьора, с периферното си зрение долови мимолетно движение. Забеляза Джош Маккалъм да излиза от вратата на служебния навес, прилепнал като израстък към задната част на къщата. В ръката си момчето стискаше огромна отверка, но дори и от толкова далеч на Стив му стана ясно, че малчуганът не е сигурен дали е избрал подходящия инструмент за това, което си бе наумил.
Конърс тъкмо да се извърне и да остави момчето да прави това, което е решило, когато се сети, че Джош Маккалъм и Ейми Карлсън не се бяха явили в часа му по английски тази сутрин. През свободния си час преди обяд намери в пощенската си кутия бележка от Хилди Креймър, в която се обясняваше, че разписанията както на Джош, така и на Ейми са претърпели промени, но утре ще се явят в часа му.
Но нямаше каквото и да е обяснение за промяната в графика.
Отложи това със сърфа за друг ден, заключи отново колата и се провикна тъкмо когато момчето изкачваше стълбите към задната врата на огромната сграда.
— Джош? Ей, Джош!
Той се извърна, разпозна учителя си по английски и махна. Тъкмо щеше да продължи към къщата, когато Конърс се провикна отново:
— Джош! Почакай!
Джош се спря неуверено. Да не би г — н Конърс да се сърди, че тази сутрин пропусна часа по английски? Хилди Креймър каза, че е предупредила учителя за отсъствието им с Ейми, Ами ако не е?
— Какво правиш? — попита учителят, когато стигна до подножието на стълбите.
Несигурността на момчето прерасна в тревога. Може би изобщо нямаше право да влиза в навеса с инструменти.
— П… просто ми трябваше отвертка — заекна то.
— Навесът изобщо не бе заключен.
Усетил уплахата в гласа му, учителят се усмихна окуражително.
— Не знам какво си намислил да отвърташ, но тази ми се струва доста голяма.
Джош вдигна рамене.
Само тази намерих. Мислех да преместя едни лавици в новата си стая.
— Искаш да кажеш, че тези лавици са окачени на конзоли?
Джош кимна.
— В такъв случай май ще трябва да потърсим нещо по-подходящо. Повечето от тези неща се закрепват с винтове. Тази изобщо няма да ни свърши работа. Хайде, ела.
Момчето изпита облекчение, че в крайна сметка не се е оказало в нарушение, и последва Конърс в навеса, където учителят вече тършуваше в купчината инструменти, пръснати по дългия тезгях, който заемаше едната стена.
— Доста е разхвърляно, какво ще кажеш? — попита той.
Джош вдигна рамене, но не каза нищо и Конърс взе да отваря чекмеджетата под далечния край на тезгяха. В третото отгоре надолу намери, каквото търсеше. След като извади от чекмеджето три различни размера отвертки, продължи да тършува, докато не намери малък ръчен свредел и комплект бургии.