— Джанет? Скъпа, прибрах се!
Не последва отговор. Нарастващият страх на Чет, че тъкмо днес в работата се е случило нещо, се засили, когато прекоси столовата и влезе в разположения в предната част на къщата хол.
Джанет, още с палто, седеше на канапето с чанта в скута. Бе вперила очи в телевизора, но още щом я зърна, разбра, че Дори и да бе включен, събитията на екрана изобщо не я интересуваха. По скоро имаше вид на човек, който току-що е преживял страшен шок.
— Джанет? — повтори той, приближи се и седна до нея на канапето.
— Скъпа, какво има? Какво е станало?
Джанет се извърна и го погледна.
Май че нищо. Просто нечия лоша шега. Всъщност вече трябва да ми е минало, но май все за това си мисля.
— Шега ли? Що за шега? — сбърчи вежди Чет.
Като подбираше внимателно думите си и не искаше да придава на случая по-голямо значение, отколкото заслужаваше, тя му разказа какво се бе случило. Когато на края още веднъж повтори думите, които се бяха появили на екрана, той тихичко изстена.
— Исусе! — прошепна той.
— Защо ли му е притрябвало това?
— Не знам — въздъхна Джанет. Съвзе се, стана от канапето, отиде до бюфета в столовата и си наля глътка бренди.
— Едва ли щеше да ме засегне толкова, ако Адам не бе сторил съвсем същото нещо миналата пролет. Проникна в компютъра в службата ми и изневиделица на екрана се появи съобщение. Почти съвсем същите думи. «Здрасти, мамо. Аз съм. Адам.» — Изсмя се глухо, но веднага се сепна.
— Хубавичко му се скарах, но в известен смисъл и на мен ми бе доста смешно, нали разбираш? Но днес… — Гласът й заглъхна, когато се сети още веднъж за изпитания шок, щом прочете думите на екрана.
— Просто не мога да повярвам, че някой ще стори подобно нещо, дори на шега.
А и не е толкова трудно да се сетиш кой го е сторил, нали? — попита Чет. Вече ядосан, той скочи на крака с ръка в джоба си и измъкна ключовете от колата. Джанет го погледна неразбираща.
— Не разбираш ли? Бил е Джеф! Няма кой друг!
— Джеф ли? — повтори тя.
— Чет, защо му е на Джеф това? Много добре знае какво преживях през последната седмица…
— Сторил го е, понеже е имал възможност — отвърна навъсено съпругът й.
— Ще ти кажа точно какво се е случило. Адам му е разправил за това и Джеф не го е забравил. Той нищо не забравя, нали знаеш? Той е гений! И така днес е имал малко свободно време и какво мислиш, че прави? Решава да се пошегува с майка си и изобщо не му и минава през ума, че това може да те разстрои. Е, добре, струва ми се, че се налага да отида до Академията и да си поприказваме. Ако смята, че това ще му се размине безнаказано, май ще го разочаровам.
Джанет почти не го слушаше. Изключено бе да е Джеф — едва ли би могъл да го стори собственият й син, и то толкова скоро след смъртта на родния му брат! Невъзможно! Трябваше да е някой друг.
— И аз ще дойда с теб — рече му тя.
— Ако е той, то трябва аз да му потърся отговорност, а не ти. — Остави напитката си на малката масичка и последва Чет.
Няколко минути по-късно те спряха пред Академията, забързано влязоха и се отправиха към кабинета на Хилди Креймър, която разговаряше с един от охраната на университетското градче и млъкна, щом видя семейство Олдрич, после се усмихна на човека в униформа. Просто не прекъсвайте наблюдението? И ако забележите нещо, уведомете ме. — Мъжът изсумтя нещо в отговор, излезе от кабинета и Хилди се обърна към Чет и Джанет Олдрич. Щом забеляза гнева в очите на Чет и тревожното изражение на бледото лице на Джанет, усмивката й се стопи.
— Джанет? Чет? Какво се е случило?
Чет стискаше челюсти, за да овладее гнева си, а Джанет разказа на Хилди за случилото се.
— Чет смята, че това може да е работа на Джеф — довърши тя.
— Искаме да си поговорим с него за това.
— Разбира се, трябва да си поговорите — заяви Хилди.
— И през ум не ми е минавало, че някой може да стори това! — Понечи да излезе от кабинета, после се подвоуми и се върна обратно.
— Чакайте малко. По кое време казахте, че се е случило това?
— Около четири. Може малко по-късно, но не повече от петнадесет минути.
— Ами, тогава не би могъл да е Джеф. Той бе при басейна от три и половин почти до пет. Всички деца от семинара на д-р Енджърсол бяха там.
Джанет изпита облекчение.
— И въпреки това бих желал да си поприказвам с него — обади се Чет.
Все още бе ядосан.
— Като си го знаем Джеф, той може да нагласи програмата така, че това да стане в определен момент, когато е знаел, че ще е на друго място.
Хилди се навъси.