За миг му мина през ум да избяга от семинара на доктор Енджърсол и да отиде да го потърси, но накрая реши да изчака да мине и часът по английски.
Сега обаче му се искаше да бе избягал от специалния семинар. Тази сутрин щяха да продължат вчерашните експерименти с котката.
Тя бе в безсъзнание и част от черепа й беше изрязана, за да й се вижда мозъкът. Докато се взираше в покритата с гънки маса, намираща се в черепа на животното, Джош се опитваше да внимава в думите на доктор Енджърсол, но все си мислеше за Ейми и за вчерашния й протест.
Ако бе дошла и тази сутрин, сигурно вече щеше да е напуснала. Докато той им обясняваше с какво ще се занимават днес и Джош не бе сигурен, че ще остане.
— Сега ще започнем да изследваме отделните дялове на мозъка — бе обяснил директорът.
— Котката, както виждате, в момента е в безсъзнание, но след малко ще я събудим. Първо обаче ще трябва да я обездвижим не само за да не нарани някой от вас, но и за да не се самонарани.
Внимателно, с помощта на Джеф Олдрич, Енджърсол привърза четирите крака и тялото й за дървената дъска върху масата с найлонови превръзки, предвидени точно за тази цел. Когато свърши, дори главата на котката бе неподвижна.
— Както повечето от вас вече знаят — продължи Енджърсол — голяма част от мозъка на котката служи за координация на телесните й функции и реакция на външни дразнители. Тази сутрин ще се постараем да определим тези дялове на мозъка и ще извадим от строя някои от тях. Искам да ви уверя — рече той и погледът му се спря върху Джош, сякаш знаеше какво става в ума на момчето — че тя няма да усети нищо. Самият мозък не притежава сетива за болка и докато изваждам от строя някои области от него, няма да причиня на животното сериозни страдания. Несъмнено то ще усети някакви псевдодразнения, но това е всичко.
Джош се намуси. Нали котката пак щеше да я боли, независимо дали дразнителите са фалшиви или не? Преди да успее да попита, Енджърсол вече бе започнал.
Заби игла във вената на лявото предно краче на животинчето, натисна буталото на спринцовката и няколко секунди по-късно котката се размърда. После съвсем се събуди и се изопна, като разбра, че не може да се движи.
За миг оказа съпротива, но после, сякаш усетило, че няма отърваване от оковите, се отпусна в тях и присви очи, изучавайки лицата на струпалите се около масата момчета.
— Както виждате, сега котката е съвсем будна и реагира на различни дразнители. — Енджърсол размаха ръка пред очите в и тя се опита да извърне глава.
После щракна с пръсти до едното й ухо. Тялото на котето се напрегна в опит да се извърне към звука.
Когато директорът докосна връхчето на едно от ушите му със сондата в ръката си, ухото инстинктивно трепна, сякаш прогонваше нахална муха.
След като им демонстрира как реагира котката на най-различни дразнители, започна и същинската работа. С помощта на лазерна сонда, направлявана от компютър, той фокусира инструмента върху определена точка в мозъчната кора на животното.
— Първо ще премахна частта от мозъка, която реагира на визуални дразнители — обясни.
— А от вас искам да наблюдавате внимателно котката. Ако забележите следи от болка, веднага ми съобщете.
Джош не сваляше очи от котката. Компютърът нагласи сондата с точност по-малка от милиметър и най-сетне Енджърсол пусна лазера. На пръв поглед не се случи нищо.
— Готово ли е? — попита някой.
— Не стана ли? Енджърсол се усмихна.
— Защо не махнеш с ръка пред очите на котката? Момчето изпълни. Реакция не последва.
Директорът пренасочи лазера и отново го пусна. Сега котката не само ослепя, но и оглуша.
И въпреки всичко, доколкото Джош видя, изобщо нямаше и следа от болка. Наистина, секунди след като извадиха от строя зрението й, тя, изглежда, реши, че е време за сън и затвори очи. Но когато някой се пресегна и я докосна, котката веднага отвори очи и ги размърда, сякаш въпреки слепотата си се опитваше да види.
Енджърсол продължи да работи и след половин час свали превръзките от краката, тялото и главата й.
— Както виждате — обясни им той, — сега котката е напълно безпомощна. Глуха, сляпа и не усеща нито мирис, нито вкус. Нито пък усеща нещо, защото центровете за болка, са извадени от строя. И въпреки това съвсем не е мъртва. Все още диша и сърцето й все още бие, защото всички обичайни функции, които се извършват от автономната нервна система, все още действуват безупречно. Но нека да погледнем какво сме направили.
Момчетата се преместиха от лабораторната маса и се скупчиха около екрана на компютъра, който в момента показваше изключително подробното графично изображение на котешкия мозък.