Тя изви поглед наляво.
Ръката ѝ беше на мястото си. Както и пръстите. Само че Вълка държеше някаква дрипа — лигава, влажна, червена и…
„О, боже.“ Дъхът замря в гърдите ѝ, след което от гърлото ѝ се откъсна приглушено ридание. Вълка само бе довършил започнатото от Черната вдовица. Алекс наблюдаваше с ужас, докато момчето изучаваше с поглед дрипата, която се състоеше от парче парка, кожа и изстиваща плът.
Нейната плът. Сърцето блъскаше в ушите ѝ. Това беше нейната плът.
С деликатна и почти комична прецизност Вълка от страни ивицата съдрана окървавена парка, сякаш отделяше парче амбалажна хартия от прясно отсечена пържола. После загреба сняг в дланта си и след като почисти месото от кръвта, повдигна този къс от нейната плът и взе да го изучава с любопитство и напрегнато внимание, приглаждайки кожата с палец. Търсеше… какво? Дори не можеше да си представи.
Очевидно останал доволен от откритото, каквото и да беше то, Вълка я стрелна с бърз преценяващ поглед, при което ѝ хрумна налудничавата мисъл, че при други обстоятелства момчето щеше да ѝ смигне с думите: „Гледай сега“.
И тогава той подаде плътта ѝ на Беретата.
Стомахът ѝ се преобърна от отвращение. Взе да ѝ се повдига, докато наблюдаваше как Беретата опитва месото с език, обирайки кръвта по него като дете, което облизва разтопеното от фунийка сладолед. После долови отново онзи странен звук на разкъсан мокър парцал и тогава Беретата започна да дъвче.
„Това не е истина; не може да е истина.“ Вцепенена от ужас, тя ги наблюдаваше как се хранят, дегустират плътта ѝ и облизват устни също като участниците в „Топготвач“141, когато се опитват да преценят дали сосът не се нуждае от допълнителна щипка сол. Имаше чувството, че ще се побърка. Скоро изтънелият лед на здравия ѝ разум щеше да се пропука. А може би тя щеше просто да закрещи, след като разсъдъкът ѝ се прекършеше като суха вейка. И тогава щеше да се наложи да прережат гърлото ѝ, за да я накарат да млъкне.
Сега, когато стояха скупчени толкова близо до нея, тя успя да разгледа добре странните шарени дрипи. Това не бяха отделни парчета, а цяло ръкоделие, съшито с груби, неравни бодове, които ѝ напомняха за чудовището на Франкенщайн.
Освен това дрипите не бяха от плат.
Те бяха от кожа.
От гладка кожа.
Цветовете също не бяха просто цветове, а форми. Хербаризирана пеперуда. Навито парче бодлива тел. Окъсан американски флаг. А на кожата, завързана на възел около шията на Вълка, тя успя да различи едно избеляло червено сърце и думата ФРАНК, изписана с претенциозен черен курсив.
Сега вече знаеше защо Вълка беше изтрил кръвта от онова парче кожа. За да провери за подходяща татуировка. Променените носеха по себе си… човешка кожа.
„О, не, не, не, не, не, о, боже, о, боже, о, боже!“ Писъкът заседна на топка в гърлото ѝ, когато Вълка взе последния къс от нейната плът и отметна назад вълчата маска. Тогава тя видя лицето му. И успя да го разгледа много, ама много добре.
„Не. — Нещо в нея се скъса. — Не. Тук има нещо сбъркано. Сигурно съм полудяла. Няма друг начин.“
Само че не беше луда. Бог да ѝ е на помощ, но не беше луда.
6
Очите бяха същите.
Както и носът и високите скули на страните му.
Лицето му беше точно копие на другото. Както и устата. Устните му бяха дубликат на устните, целували нейните с плам, запалил пареща болка в бедрата ѝ. Косата беше по-дълга, но също така черна. Дори сенчестият мирис беше същият.
Единствената разлика — а тя беше огромна, тъй като бележеше границата между живота и смъртта — беше един бледорозов криволичещ белег. Белегът се извиваше от ъгъла на лявата му челюст, непосредствено под ухото, след което пресичаше издутината на адамовата му ябълка и краят му се губеше под яката на парката.
Навремето родителите ѝ обичаха да говорят за работа на вечеря. От разказите на майка си, работила като лекар в кабинет за спешна помощ и споделяла различни случаи от практиката си, и от историите от първа ръка на баща си, бивше ченге, Алекс беше запозната с начините, по които някои хора извършваха самоубийство, и най-вече къде и как правеха съответния разрез. Разбира се, подобен белег би могъл да остане след претърпяна злополука — катастрофа с кола, да речем, — след сбиване или операция, но тя не смяташе, че случаят е такъв.
Иначе кожата му беше съвсем гладка, въпреки че след време Алекс шеше да се запита дали няма белези по китките и ръцете. При някои хора оставаха наистина сериозни белези. Макар че удебеляването на зарасналата кожа не зависеше непременно от дълбочината на разреза. От работата с Кинкейд през последните няколко месеца беше изучила доста добре принципите на анатомията.