Но сега — в стаята на Джес — тя кокореше смаяно очи, докато се опитваше да осмисли това, което виждаше, тъй като предметът, който лежеше на пода, изглеждаше някак не намясто и все пак беше тук — заоблен, валчест и истински като кучешко лайно.
Ловен патрон.
Патронът беше покрит с лъскав месинг, а от двете страни на черната гилза бяха отпечатани думи и цифри: HD ULTIMATE HOME DEFENSE 1250 — 1 ¼ 2 X 4. A с пo-изискани букви: РЕМИНГТЪН.
Джес имаше пистолет? Това беше изненадващо откритие. Тя огледа набързо пода на дрешника. Обувки и столче със стъпенки.
Със сигурност имаше нешо на горния рафт, помисли си Лена. Тя се озърна нагоре и забеляза две спретнати редици с кутии, след което погледът ѝ застина върху черния край на ватирана материя, който висеше от рафта.
Столчето със стъпенките я улесни доста и Лена веднага установи, че кутията на пистолета беше празна. Наблизо се виждаше и отворена картонена кутия с муниции. Вътре имаше гнезда за отделните патрони и тя преброи общо десет такива вдлъбнатини. В кутията имаше само три патрона. Като се добавеше и този на пода, пистолетът беше зареден за шест изстрела. С това сметката излизаше. Кръшьр Карл имаше навика да превръща зареждането в представление: пет в пълнителя и един в цевта. Джес сигурно бе бързала, защото, ровейки припряно в кутията, бе изпуснала един от патроните, а после не си бе направила труд да го вдигне.
Имаше още нещо на рафта, чак в дъното: четвъртит черен несесер.
Лена дълго се взира в предмета. Незабавно се досети какво е това и къде го е виждала. Несесерът беше на Алекс и мястото му беше в стаята ѝ, на бюрото, където тя винаги го държеше. Лена нямаше никаква представа какво се крие вътре, но знаеше, че не е редно да е тук, в стаята на Джес. Изобщо не беше редно.
„Какво по дя…“
Висок пронизителен писък разсече въздуха. Момичето се сепна и едва не падна от столчето, когато Тори — защото това наистина беше Тори — изкрещя отново, тогава Лена слезе припряно по стъпенките, мушна патрона в горнището на анцуга си и се втурна в банята на Джес.
„Става все по-откачено. — Тя грабна цял куп хавлиени кърпи и яркооранжебия комплект за първа помощ и изскочи от стаята на Джес. — Първо Крис, а сега и Джес, ами Алекс — тя къде е? Защо несесерът ѝ е в стаята на Джес? И защо на самата Джес ѝ е притрябвал пистолет?“ Тя влетя в кухнята с препускащо в гърдите сърце и веднага се закова на място, а когато се огледа по-внимателно, зяпна от изненада.
Джес лежеше отпусната в ръцете на Нейтън, а косата ѝ се стелеше на сиви вълни, които се спускаха чак до пода. От лицето на старицата течеше кръв, образувайки на гърдите ѝ широко червено петно. Видът ѝ беше ужасен. Изглеждаше така, сякаш е мъртва.
- Господи, какво се е случило? — попита потресена Лена. — Кой го е направил?
- Алекс. — Лицето на Нейтън беше като изсечено от гранит.
9
- Алекс ли? — възкликна Лена. — Но защо?
- Нямам време за приказки — отвърна Нейтън и кимна на Джон. — Ела да ми помогнеш. А ти, Сара, донеси един пропанов нагревател да затоплим бързо това помещение.
- Ами Кинкейд? — изкрещя Лена, ала Нейтън не ѝ обърна внимание. Докато Сара минаваше покрай нея, тя дръпна ръката ѝ. — Това са пълни глупости. Отивам да извикам доктора.
- Не — отсече Сара и освободи ръката си. — Никъде няма да ходиш.
- Защо не? — отвърна тя и се спусна между Призрак и кучето на Нейтън. Двете животни изръмжаха, разкривайки зъби, и навели ниско глави, отстъпиха колебливо настрани, щом Лена остави товара си на кухненската маса. — Нима смяташ, че е възможно? Нима вярваш, че Алекс е способна да стори това на една старица?
- Може би — изпуфтя Сара, като отстъпваше заднешком от кухненския килер, понесла един пропанов нагревател. — Джес е костелив орех, а и ти също причини доста неприятности, когато избяга.
Лицето на Лена пламна.
- Това е различно. Онзи шип беше стражар, мъж.
- Все пак мога да го повярвам. Мисля, че Алекс е способна на всичко. Недей да забравяш, че е убила Променен.
- Това са само слухове.
Сара се ухили самодоволно и отвърна:
- Не и според Питър.
Сара намесваше името на Питър при всеки удобен случай само за да ѝ натрие носа. Лена изобщо не беше учудена, че идеята за връзката между Питър и Сара я изпълва със същата болка като преди. Вярно, че по онова време го беше използвала. Но не всичко, свързано с него, беше лъжа — тогава или сега.