Проблемът обаче беше в това, че досега никой не го бе обвинявал в прекалено благоразумие.
Питър се изстреля от ниска позиция и се понесе с все сили надолу по хълма. Дори не си даваше труд да се движи на зигзаг. Пътят и така беше прекалено несигурен и хлъзгав от кръвта на Утопия. Да си счупи врата, беше също толкова вероятно, колкото да получи куршум. На фона на бумтящото си сърце той долови виковете на хората си, докато край него свистяха куршуми като побеснели стършели. Нещо го перна по гърба, ала с всеки изминал миг Питър скъсяваше разстоянието до коня на Тайлър — тринайсет метра, девет, четири…
Задницата на коня потръпна във внезапна конвулсия. За част от секундата си помисли, че конят е още жив, но после осъзна, че стрелците го държат на мушка в очакване на следващия му ход. „Трябва да скоча.“ На три метра от коня той запъна левия си крак в земята, завъртя се и свърна надясно, тогава усети, че нещо го блъсна отляво с все сила, също като онази дойна крава, протибното добиче, което така и не се научи да отбягва като дете. Той залитна и се хвърли ниско и непохватно напред. Главата и гърдите му преминаха над тялото на коня, ала тогава въздухът му свърши и той се строполи, оставайки наполовина извън прикритието, което предлагаше туловището на животното.
В този миг откри Тайлър.
Или по-скоро онова, което беше останало от него.
12
Конят на Тайльр лежеше строполен под странен ъгъл. Съдейки по кръвта, плиснала по муцуната на животното, то се бе сринало на леда, поемайки удара с глава и издъхвайки с прекършен врат. За нещастие, Тайльр не бе успял да освободи крака си от стремето. Затова, когато конят бе рухнал на земята, тялото на момчето се бе оказало приклещено от кръста надолу под почти половин тон мъртво месо.
„Боже мили…“ Стъписан, Питър плъзна поглед от извивката на ребрата му до образувалото се рязко хлътване, където тазът на момчето изтъняваше до плътността на блокче за апликации и после се губеше в огромна яркочервена локва кръв. На пътя през разпорения корем на момчето се беше изсипал вдигащ пара миш-маш от черва и омазани с кръв вътрешности. Тежестта на коня се бе оказала толкова непоносима, а тялото на момчето — толкова крехко, че каквото не беше сплескано, просто се беше пръснало.
Кръвта в жилите на Питър изстина. Вдигащите пара черва на момчето помръдваха леко, събрани накуп като тлъсти влажни червеи, тъй като още имаха връзка с тялото, което не бе готово да се предаде. Също като потръпващите в конвулсии крака на обезглавеното куче. Като предсмъртния бяг на Утопия. Вътрешностите на Тайльр излъчваха противната миризма, отблъскваща и тежка, на изкормен елен.
- Т-тааатко? — Червена като лава прясна кръв шурна от устата на Тайльр. С очите му също ставаше нещо. Лявото беше фиксирано върху Питър, но дясното блуждаеше встрани в търсене на цел, която никога нямаше да открие.
- Тук с-съм — отвърна Питър и осъзна, че зъбите му тракаха. Изведнъж му стана много студено. Движеше десния си крак, ала с левия нещо не беше наред. Отказваше да помръдне, сякаш не беше част от него, докато самият той все още лежеше проснат върху туловището на коня, полуизложен на показ. Той се залови за гръбнака на коня, опитвайки се да се изтегли напред. Болка скова лявата част на тялото му. Когато помръдна, нещо изджвака. Усещаше парката си прогизнала. Прокара лявата си ръка отстрани на тялото. Силна струя течност заудря дланта му на равни тласъци като вода, извираща от фонтан, и щом отдръпна ръката си, видя, че е мокра.
„Ранен съм. — Усети нов пристъп на болка, по-силен отпреди. — Сигурно е артерията…“
Въздухът отново оживя от същите онези стършели и тогава някой се преметна над коня на момчето и се стовари до него.
- Питър? — чу да казва глас до него и усети как нечии ръце го сграбчват за раменете и го издърпват.
Болката беше непоносима и Питър изкрещя.
- О, господи — възкликна Уелър, изглежда, успял най-сетне да разгледа по-добре Тайльр, защото гласът му стана дрезгавохриплив. — По дяволите.
- У-Уелър. — Питър трепереше толкова силно, че прехапа езика си. Колко време му оставаше? Две минути? Или три? — С-слушай…
- Не. — Като отметна подгизналата парка настрани, Уелър заби коляно в гърба на Питър, без да обръща внимание на изпълнения му с агония писък.