За щастие Ивон бе изпаднала във възторг от перспективата за втора женитба на Уеб. Бе търпяла Джеси, но всъщност никога не я беше харесвала. Роана й допадаше много повече и тя дори каза, че винаги си е пожелавала Уеб да бе изчакал Роана да порасне, а не да бърза да се жени за Джеси. Ивон се бе хвърлила ентусиазирано във вихъра на приготовленията, заемайки се с тежката задача по разпращането на поканите и изявявайки желание да се справи с организирането на всичко останало, след като Роана направи избора си.
Роана стигна до второкласния път и спря, изчаквайки една кола от насрещното движение да мине. Когато ги натисна, спирачките й се сториха меки и тя се намръщи, натискайки отново педала. Този път усети по-добро съпротивление. Може би нивото на спирачната течност бе спаднало, въпреки че поддържаше колата си добре. Напомни си да се отбие в сервиза и да провери спирачките.
Зави надясно по второкласния път и потегли към магистралата. Колата, която току-що бе минала покрай, нея, бе поне на трийсетина метра напред. Роана постепенно ускори, а мислите й се отнесоха по роклята, която искаше: нещо семпло, по-скоро с цвят на слонова кост, отколкото чисто бяла. Имаше перли със златист оттенък, който щяха да изглеждат великолепно на фона на рокля с цвят на слонова кост. А полите можеха да бъдат обрани и тесни, което щеше да й отива повече от пищните в стил принцеса.
Наближаваше завой, след който следваше стоп на кръстовището, където пътят се включваше в натоварената магистрала 43 с четири платна. Роана зави и видя колата отпред да спира на стопа. Левият мигач й мигаше, докато чакаше промеждутък в потока, за да излезе на магистралата.
В този момент по второкласния път зави една кола и се насочи право към нея. Роана натисна педала на спирачката, за да намали скоростта, но той хлътна до пода, без да окаже никакво съпротивление.
Изведнъж я обхвана паника. Натисна няколко пъти педала, но нищо не се промени. Колата сякаш увеличи скоростта си. Нямаше спирачки, а двете платна на пътя бяха заети.
Времето сякаш се сви и стана прекалено кратко. Пътят се простираше пред нея, а идващата насреща кола й се стори два пъти по-голяма от нормалното. През съзнанието й преминаха светкавично мисли за Уеб, за бебето. Отдясно имаше дълбока канавка, а ограничителните мантинели бяха току до шосето, нямаше достатъчно място да се шмугне покрай спрялата на кръстовището кола, дори да не съществуваше опасността от пресичането на четирилентовото платно с натоварено движение.
Уеб! Мили боже, Уеб! Сграбчи волана, а мъката почти я задави, докато секундите отлитаха и времето й изтичаше. Не можеше да умре сега, не и след като имаше Уеб, не и когато детето му тъкмо започваше живота си вътре в нея. Трябваше да направи нещо…
Но когато споменът проблесна като ярка светкавица сред ужаса, който заплашваше да я погълне, изведнъж осъзна, че вече знае какво трябва да стори. Беше се оказала ужасен шофьор и се бе наложило да изкара още един шофьорски курс — в колежа. Знаеше как да се справя със занасяне и лоши условия по пътя, както и какво да прави в случай на проблем със спирачките.
Знаеше какво да прави!
Колата летеше напред, сякаш се движеше по нанадолнище, а пътят бе намазан с масло.
В главата й прозвучаха думите на инструктора, спокойни и прозаични: „Не поемай пряк удар, ако можеш да го избегнеш. Не удряй челно нищо, тъй като тогава стават най-тежките произшествия. Обърни колата, плъзни се настрани към мястото на сблъсъка, убий скоростта.“
Пресегна се към скоростния лост. Не се опитвай да го изключиш, каза си тя, спомняйки си уроците отпреди толкова време. Инструкторът бе казал, че така или иначе няма да може да спре. Чуваше гласа му толкова ясно, сякаш седеше до нея: „Включи на ниски скоростна предавка и дръпни ръчната спирачка. Ръчната спирачка работи механично, а не зависи от пневматичното налягане. Загубата на спирачна течност няма да й окаже никакво влияние.“
Спрялата кола бе вече на не повече от петнайсет метра. А приближаващата отсреща бе още по-близо.
Включи скоростния лост на ниска предавка и дръпна ръчната спирачка с все сила. Металът изскърца, а от гумите се вдигна черен пушек. Миризмата на изгоряло изпълни купето.
Колата вероятно ще се завърти напред. Овладейте завъртането, ако можете. Ако нямате достатъчно място и виждате, че ще ударите някого или ще ви ударят, опитайте се да маневрирате така, че да избегнете прекия сблъсък. Много по-вероятно ще бъде да се разминете с по-малки наранявания.
Задният край на колата се завъртя в отсрещното платно точно пред идващата кола. Изсвири клаксон и Роана мерна вбесено, изплашено лице просто като неясно петно зад предното стъкло. Завъртя волана, за да овладее завъртането и почувства как колата поднася в другата посока. Бързо завъртя волана обратно, за да овладее и това занасяне.