— Добре, но да вървим. И се постарай да не вдигаш никакъв шум. Не искам да събудя никого. А когато стигнем до другата стая, не включвай лампите.
— Леглото няма да е застлано — предупреди го тя.
— Тогава си вземи нещо, с което да се завиеш, ако ти стане студено.
Роана взе мекото си одеяло и тихо тръгна с Уеб по коридора към една от незаетите спални, последната от лявата страна. Завесите бяха дръпнати и пропускаха достатъчно лунна светлина. Уеб отиде до прозорците и погледна навън, докато Роана се настаняваше.
— А сега ми кажи — предложи тя.
Уеб не се отдалечи от прозорците:
— Подозирам, че може да имаме посетител тази нощ.
Роана помисли няколко секунди, а после стомахът й се сви от очевидния отговор.
— Смяташ, че крадецът ще се върне?
Уеб я стрелна с поглед.
— Бързо схващаш, знаеш ли? Не смятам, че е бил крадец. Но мисля, че ще се върне.
От тази стая се виждаше страничната ливада, проумя тя, докато от другите имаше изглед само към задната част на двора.
— Ако не е крадец, защо тогава ще се връща?
Уеб помълча малко, а после отвърна:
— Убиецът на Джеси така и не бе заловен.
Роана изведнъж потръпна и се уви по-плътно в одеялото.
— Смяташ… смяташ, че човекът, който уби Джеси, е бил онази нощ тук и ме е ударил?
— Смятам, че е възможно. Катастрофата, ти днес не бе случайност, Ро. Спирачният маркуч е бил прерязан. А онзи ден, когато закъснях за партито, някой успя да отправи два изстрела по мен. Не съм имал неприятности с колата, а предното ми стъкло бе надупчено от куршуми.
Шокирана, Роана вдиша дълбоко, а главата й се замая. Искаше й се да скочи и да му се разкрещи, че не й бе казал, искаше й се да захвърли нещо, да вкопчи пръсти в този, който се бе опитал да го застреля. Но не можеше да направи нищо. Ако искаше да научи истината, трябваше просто да седи и да не вдига много шум. Овладя се и се опита да проумее нещата:
— Но… защо ще иска този, който уби Джеси, да убива теб? И мен?
— Не знам — раздразнено отвърна той. — Премислям отново и отново всичко, което се случи, преди Джеси да умре, и не ми хрумва нищо. Не знаех, че е имала любовник, докато Були не ми каза, че е била бременна, но защо ще я убива? Щеше да има смисъл, ако се бе опитал да убие мен, а не Джеси. А ако Джеси е била убита заради нещо друго, което е правила, то тогава няма основателна причина убиецът да тръгне след мен и теб. Не знаем кой е, а и след десет години сигурно се чувства в пълна безопасност, така че защо ще поема риска да размъти водата отново?
— Значи не смяташ, че любовникът й го е направил?
— Не знам. Няма причина. От друга страна, ако аз съм истинската цел и съм бил такава през цялото време, това означава, че Джеси е умряла, защото е била моя жена. Смятах, че също като теб може би е изненадала крадеца и той я е убил, за да не го разпознае. Направих всичко възможно да разглася факта, че не си спомняш нищо за нощта, когато бе нападната, така че това не би могло да бъде основание за връщането му. Но след като спирачният ти маркуч бе прерязан, вече знаех, че явно има нещо повече. Бърникането по колата ти бе насочено директно към теб!
— Защото ще се женим — изрече тя и й премаля. — На как е могъл да разбере толкова бързо? Та ние решихме едва вчера сутринта!
— Вчера се зае с приготовленията — сви рамене Уеб. — Помисли за хората, на които си се обадила, и за всички други, на които те са се обадили. Новините се разпространяват. Който и да е, трябва доста да ме мрази, за да се захване първо с Джеси, а сега и с теб.
— Но смъртта на Джеси едва ли е била планирана — заспори Роана. — Никой не би могъл да предположи, че ще се скарате или че ще отидеш в онзи бар. Ти обикновено щеше да си бъдеш у дома.
— Знам — въздъхна раздразнено Уеб. — Просто не виждам причина за каквото и да било. Няма значение откъде го разглеждам, но някой от подробностите просто не си пасват.
Роана стана от леглото и отиде до Уеб. Чувстваше необходимост да усети близостта му. Той я прегърна, притисна я към себе си и загърна по-плътно одеялото около раменете й. Тя отпусна глава на гърдите му и вдиша тихо топлия мъжки аромат на кожата му. Немислимо бе да си представи, че нещо може да му се случи.
— Защо смяташ, че ще се върне, тази нощ?
— Защото направи няколко последователни опита в много кратък период от време. Продължава да се връща, като всеки път опитва нещо различно. Лоуъл наблюдава от конюшните. Ако забележи нещо, ще ми се обади по клетъчния телефон, а после ще уведоми шерифа: