Алармата се включи, а оглушителният писък бе болезнено силен. Пръстът на Нийли се сви около спусъка още щом Уеб помръдна, а куршумът издълба дупка в стената точно над главата на Ланет. Нийли бутна Лусинда настрана и запуши едното си ухо. Уеб го удари с лакът в корема, блъскайки го назад в стената. С лявата ръка сграбчи дясната китка на Нийли, задържайки я нагоре, така че да не може да застреля някого друг, дори да дръпне спусъка.
Нийли се отскубна и се овладя. Бе разгневен и силен като бик. Брок се хвърля в битката, прибавяйки своята сила към тази на Уеб и двамата приковаха ръката на Нийли към стената, но мъжът отново се хвърли към тях. Уеб вдигна коляно и го стоваря в слабините на Нийли. От устата на мъжа се откъсна задавен гърлен звук, а после той просто зяпна беззвучно. Започна да се свлича надолу, увличайки ги със себе си, движението освободи ръката му.
Когато и тримата се строполиха в оплетено кълбо на пода, Уеб посегна за пистолета. Нийли успя да си поеме дъх с налудничав кикот и едва тогава Уеб разбра, че писъкът на алармата е спрял. Роана го бе спряла веднага щом го бе включила.
Нийли продължаваше да се търкаля и да се киска с онзи писклив, маниакален звук, от който Уеб настръхваше. Беше се втренчил в нещо и се кикотеше, докато се бореше и гърчеше върху пода и се опитваше да насочи пистолета още веднъж…
Роана.
Тя се бе отпуснала на колене до, Лусинда. По лицето й се стичаха сълзи, докато поглеждаше ту към баба си, ту към Уеб, която се бореше с Нийли, очевидно разкъсана между двамата.
Роана.
Беше идеална мишена, отделена от всички останали, тъй като Ланет, Глория и Харлан се бяха скупчили около Грег и Корлис. Нощницата й бе снежнобяла, идеална цел, невъзможна за пропускане от такова разстояние.
Дулото помръдна въпреки усилията на Брок и Уеб да задържат ръката на Нийли или да му отнемат оръжието.
Уеб изрева от безсилен гняв и изведнъж трескав приток на сили се вля в мускулите и съзнанието му, обгръщайки го в червена мъгла. Хвърли се напред и преодоля тези няколко сантиметра. Пръстите му се вкопчиха в ръката на Нийли и бавно отклониха пистолета назад, назад, докато накрая го измъкнаха, тъй като костите в дебелите пръсти на Нийли се поддадоха на натиска.
Той изпищя и се затърчи на пода, а очите му потъмняха от болка.
Уеб се изправи на крака, стиснал в ръка пистолета.
— Брок — промълви тихо и дрезгаво той, — отдръпни се!
Брок запълзя назад.
Лицето на Уеб бе каменно и Нийли сигурно бе видял в очите му смъртта си. Опита се да скочи, да стигне до пистолета, но Уеб дръпна спусъка.
При тази близост един куршум му бе повече от достатъчен.
Ехото от изстрела утихна, а в далечината се дочуваше слабото виене на сирени.
Омаломощена, Лусинда се опитваше да седне. Роана й помагаше, като й предлагаше собственото си тяло за опора. Лусинда се бореше да си поеме въздух, а лицето й посивя, докато притискаше ръка към гърдите си.
— Той… той бе неин баща — мъчително си поемаше дъх и протягаше ръка към Уеб, опитвайки се да го накара да разбере. — Не можех… не можех да й позволя да р-роди това бебе. — Задави се, лицето й се изкриви и тя притисна по-силно ръка към гърдите си. Отпусна се върху Роана, тялото й се сгърчи и се просна на пода.
Уеб огледа семейството си, потънало в кръв, разрушено. Над стенанията от болка и риданията той каза безмилостно и твърдо:
— Всичко това остава в семейството, разбирате за какво говоря. Нийли бе баща на Джеси. Смятал е, че съм я убил и е тръгнал да си отмъщава. Това е всичко, разбрахте ли? Всички вие, разбирате ли? Никой не знае кой всъщност е убил Джеси.
Оцелелите го погледнаха и разбраха. Ужасната тайна на Лусинда просто си остана същото — една тайна.
Три дни по-късно Роана седеше до леглото на Лусинда в интензивното кардиологично отделение, държеше ръката на старата дама и нежно я галеше, докато й говореше. Баба й бе получила тежък сърдечен инфаркт, а организмът й вече бе толкова крехък, че лекарите не очакваха да доживее сутринта.
Роана бе прекарала цялата нощ край леглото й, шепнейки и разказвайки за правнучето, което е на път, и въпреки логиката и медицинската наука, Лусинда се бе съвзела. Роана остана, докато Уеб не я принуди да се прибере у дома и да си почине, но се върна веднага щом той й разреши.
Всички се подчиняваха на заповедите на Уеб, а семейството сплоти редиците си. Бяха преживели толкова много, че бяха като вцепенени. Предния ден бяха погребали Корлис. Грег бе в интензивното отделение в Бирмингам. Куршумът бе засегнал гръбнака му и докторите очакваха да получи частична парализа, но смятаха, че ще може да ходи с помощта на бастун. Само времето би могло да каже какво ще стане.