Дружеството бе забележително място, за чието съществуване почти никой франкофон не подозираше. Когато Гамаш бе разказал за него на Емил, старият му приятел си бе помислил, че детективът се шегува и си измисля, а сградата беше само на две пресечки от дома му.
Да, приличаше на матрьошка. Във всяка следваща фигурка бе прибрана друга, по-малка, а в сърцевината бе това малко бижу. Но дали бе прибрано там, или бе скрито?
Гамаш наблюдаваше Уини, която обикаляше библиотеката, отрупана с книги от пода до тавана, и с индийски килими, постлани върху дюшемето от широколистна дървесина. Имаше дълга дървена маса и читалня, която се състоеше от две кожени кресла с широки облегалки и от протрития кожен диван, зает от Гамаш. Писмата и книгите му бяха на близката масичка. Високите етажерки се редуваха със сводести прозорци, през които в помещението нахлуваше светлина, когато имаше такава. Но най-впечатляващата част от библиотеката беше извитият балкон, който заемаше горната половина на залата. Посетителите можеха да се изкачат на второто ниво по спираловидно стълбище с парапет от ковано желязо, а там рафтовете с книги се издигаха чак до измазания с гипс таван.
Залата бе пълна с томове и тонове. Светлина. И покой.
Гамаш не можеше да повярва, че доскоро е нямал представа за съществуването на това място. Натъкна се на него случайно един ден, докато се разхождаше и се опитваше да прогони натрапчивите образи от съзнанието си. Но неканените видения не бяха нищо в сравнение със звуците, които го преследваха. Изстрелите, пращенето на дърво и мазилка, когато куршумите се забиваха в стените. Виковете, а след тях — писъците.
Над всички тях се извисяваше тихият младежки глас, изпълнен с доверие, който шепнеше в главата му:
— Вярвам ви, сър.
Арман и Хенри си тръгнаха от библиотеката и минаха през обичайните магазини по пътя си: от „Ж. А. Моазо“ детективът купи няколко вида сирена от непастьоризирано мляко, пастет и агнешко, от зарзаватчийницата от другата страна на улицата — плодове и зеленчуци, а от пекарна „Паяр“ на улица „Сен Жан“ — прясна, още топла франзела. Пристигна у дома преди Емил и добави още една цепеница в огъня, за да сгрее изстиналата къща. Сградата бе построена през 1752 година и макар че каменните зидове бяха дебели почти един метър и с лекота можеха да отблъснат гюле, бяха беззащитни пред зимните ветрове.
Докато Арман готвеше, домът започна да става все по-уютен и приветлив и когато домакинът се прибра, вътре беше приятно затоплено и се носеха аромати на розмарин, чесън и агнешко.
— Salut16! — провикна се Емил от входната врата, а само след миг вече бе в кухнята с бутилка червено вино в ръка и посягаше към тирбушона. — Ухае страхотно.
Гамаш занесе в дневната подноса с предястия, отрупан с резени пресен хляб, сирена и пастет, и го остави на масичката край камината, а Емил го последва с отворената бутилка вино.
— Santé17!
Мъжете седнаха с лице към огъня и вдигнаха чаши за наздравица. Когато хапнаха по нещо, започнаха да си разказват как е минал денят им. Емил сподели, че е обядвал с приятели в бара на „Шато Фронтенак“ и се е занимавал с проучвания за Société Champlain18. Арман описа тихите часове, прекарани в библиотеката.
— Намери ли онова, което търсеше? — попита възрастният мъж и отхапа от филийката си, намазана с пастет от глиганско месо.
Гамаш поклати глава.
— Трябва да е някъде там. Иначе не се връзва. Знаем, че френските войски са били на не повече от километър оттук през 1759 година и са чакали британците.
Говореше за битката, която всички деца в Квебек изучаваха в училище, а след това фантазираха, че са били част от нея и я разиграваха отново и отново с дървени мускети и въображаеми коне. Същата ужасна битка бе определила съдбата на града, на територията, на държавата и континента. Битката при Квебек, която през 1759 година на практика бе сложила край на Седемгодишната война19. По ирония на съдбата, след като французите и англичаните воювали за Нова Франция дълги години, последното сражение било кратко. Но кърваво.
Докато Гамаш разказваше, двамата мъже си представяха сцената.
Хладен септемврийски ден. Войските под командването на генерал Монкалм20 са смесица от елитни френски части и квебекчани, които са по-запознати с партизанските военни тактики, отколкото с класическата война. Французите отчаяно се надяват да вдигнат обсадата на Квебек, която води до жестоко и мъчително гладуване на населението. Над петнайсет хиляди снаряда са се изсипали над малката общност зад стените на града, а зимата чука на вратата и ако обсадата не приключи, всички ще измрат. Мъже, жени, деца. Медицински сестри, монахини, дърводелци, учители. Всички ще загинат.
19
Седемгодишната война (1756-1763) е най-големият военен конфликт за времето си след Тридесетгодишната война. Разделя Европа на две коалиции, водени от Великобритания и Франция. Смятана е за една от първите глобални войни, макар и избухнала близо 160 години преди Първата световна война, тъй като военните действия се водят в Европа, Северна Америка, Азия и край бреговете на Африка. — б.пр.
20
Луи-Жозеф дьо Монкалм (1712-1759) — френски военачалник, командир на френските войски в Северна Америка по време на Седемгодишната война. — б.пр.