Отново усети острия мирис на барут, на изгоряло, на бетонен прах. Чуваше бесните откоси на автоматичните оръжия. Усещаше в ръцете си тежестта на автоматичното оръжие, което бълваше куршуми. И изстрелите, насочени към самия него.
Дум, дум, дум — ехтяха гърмежите наоколо. Куршуми уцелваха, отскачаха, рикошираха, трополяха. Буря от емоции. Почти невъзможно бе човек да мисли, да се концентрира.
За момент почувства пак острата болка, както когато пред очите му Бовоар бе паднал ранен.
На екрана видя себе си, втренчен в своя по-млад колега. Оглеждаше лицето му, проверяваше пулса му. Камерата бе уловила не само събитията, но и усещанията, чувствата. Мъката в изражението на Гамаш.
— Жан Ги? — извика и клепачите на младия инспектор потрепнаха, отвориха се за миг и отново се отпуснаха.
Куршумите се приближаваха заплашително, затова главният инспектор се надвеси над Бовоар, издърпа го по-далеч и го повдигна, за да опре гърба му на стената. Разтвори бронежилетката, плъзна поглед по торса на Жан Ги и се взря в раната. Кръвта. Разкъса един от джобовете на собствената си жилетка, извади бинт и го притисна в дланта на Бовоар, а след това му помогна да сложи ръка върху раната.
Наведе се и прошепна в ухото му:
— Жан Ги, трябва да държиш ръката си така, ще се справиш ли?
Заместникът му отново потрепна с клепачи и едва отвори очи, докато се бореше да не изпадне в несвяст.
— Остани с мен! — заповяда началникът. — Можеш ли да останеш в съзнание?
Бовоар кимна.
— Добре. — Гамаш вдигна поглед към стрелбата, която вилнееше наоколо, а после отново го насочи към колегата си. — Лекарите са близо. Лакост идва, ще пристигне всеки момент.
Тогава главният инспектор направи нещо, което не трябваше да вижда никой друг, но вече милиони бяха гледали, откакто бе изтекло видеото.
Целуна Бовоар по челото. Приглади косата му, стана и изчезна.
Широко отворил очи, Жан Ги се взираше в екрана през пръстите си, с които бе покрил лице. Очаквал бе видеозаписът да е неточен преразказ на събитията. Не му бе хрумвало, че може да е запечатал чувствата.
Страха и объркването. Шока и болката. Изгарящата рана в корема. И самотата.
На екрана видя собственото си изражение, докато изпращаше Гамаш с поглед и се молеше безмълвно началникът да не го изоставя. Сам, потънал в кръв. Видя и агонията на шефа си, който съзнаваше, че няма друг избор.
Кадрите се смениха и вече показваха екипа, който преследваше стрелците по коридорите. Откоси ехтяха от двете страни. Служител на Sûreté бе ранен. Уцелиха един от престъпниците.
След това камерата проследи Гамаш, който прескачаше по две стъпала, докато гонеше един от стрелците по стълбите. Мъжът се обърна и се прицели. Главният инспектор се хвърли към него, сборичкаха се в ръкопашна схватка. На екрана настана бъркотия от крайници, тела и насечено дишане, докато противниците си нанасяха удари. Накрая Гамаш успя да сграбчи оръжието, което другият бе избил по-рано от ръцете му. Замахна към терориста и стовари оръжието си върху главата му. Чу се ужасно хрущене и мъжът се строполи.
Под зорките очи на камерите главният инспектор коленичи до престъпника, провери дали има пулс, след това го закопча с белезници и го повлече надолу по стълбите. Когато слезе, залитна леко, но успя да се хване за нещо. Докато се мъчеше да остане на крака, се извърна и видя Бовоар в другия край на помещението, облегнат на стената. В едната си ръка държеше кървавата превръзка, в другата — оръжие.
Хриптене, тежко дишане.
— Хванах… един… — промълви едва Гамаш, докато се мъчеше да си поеме въздух.
Емил не бе помръднал, откакто видеото започна. Само два пъти през цялата кариера му се бе наложило да стреля с оръжие. И двата пъти бе убил човек. Не го бе сторил с желание, но напълно съзнателно.
Добре бе обучил своите подчинени. Това бе закон: никога, по никакъв повод не вадиш оръжие, освен ако нямаш съзнателно намерение да го използваш. А когато го използваш, се прицелваш в тялото, целиш да спреш човека отсреща. И ако се налага — да го убиеш.
Сега гледаше как Арман с окървавено от схватката лице се олюлява и пристъпва. И сграбчва пистолета на колана си. Терористът лежеше в безсъзнание в краката му. Наоколо стрелбата не стихваше. Емил видя как главният инспектор се обръща, за да реагира на гърмежите, които ехтяха някъде горе. Гамаш направи още една крачка напред, вдигна оръжието си и бързо изстреля няколко куршума. Целта бе улучена. Стрелбата секна.
Само за миг. Последва картечен откос.