Гамаш разпери ръце. Цялото му тяло политна във въздуха. Изви се. И се строполи на земята.
Бовоар затаи дъх. Точно това бе видял в онзи ден. Началника, проснат неподвижно на пода.
— Прострелян полицай — чу собственото си хриптене. — Главният инспектор е прострелян.
Сякаш мина цяла вечност. Жан Ги се опита да се размърда, да се премести по-напред, но не можеше. Чуваше изстрелите около себе си. В слушалките му останалите колеги викаха един през друг, изкрещяваха насоки, местоположения, предупреждения.
Но той виждаше само неподвижната фигура пред себе си.
После го сграбчиха ръце, полицай Лакост коленичи и се надвеси над него. Изражението й бе притеснено, но решително.
Видя как погледът й шари по тялото му, към окървавената му ръка, притисната до корема.
— Насам! — извика тя и след миг до нея се появи медик.
— Началникът — прошепна Бовоар и посочи. Изражението на колежката му помръкна, когато се извърна да проследи ръката му.
Лекарите наобиколиха младия инспектор, притискаха превръзки към раната му, бодяха го с игли, викаха за носилка, а той гледаше как Лакост и един от медиците се затичват към главния инспектор. Приближаваха се към него, но изстрелите ги принудиха да потърсят укритие.
Гамаш лежеше неподвижен на бетонния под само на няколко крачки от тях.
Накрая Лакост се втурна по стълбите и на заснетите от нейната камера кадри се видя как проследява по стрелбата един от терористите, застанал на вратата на горния етаж. Полицайката се прицели в него и успя да го улучи. Грабна оръжието му и извика:
— Чисто е!
Лекарят изтича при Гамаш. От другия край на помещението Бовоар се напрягаше да види какво става.
Емил гледаше медика, надвесен над Арман.
— Merde — прошепна лекарят. От едната страна главата на детектива бе обляна в кръв, която се стичаше към ухото и надолу по шията му.
Докторът вдигна очи, когато Лакост се приближи до него. Главният инспектор все още бе жив, слабо кашляше. Клепачите му бяха полузатворени, погледът — разфокусиран. Бореше се да си поеме въздух.
— Шефе, чувате ли ме? — Младата жена обхвана главата му с ръце, повдигна я и се взря в очите му. Гамаш се напрягаше да ги задържи отворени.
— Дръжте това — нареди медикът, след като извади превръзка и я притисна към раната до лявото слепоочие на детектива. Лакост натискаше, за да спре кървенето.
Главният инспектор се раздвижи, опита се да фокусира погледа си и да вдиша. Лекарят забеляза и се намръщи озадачено. Тогава разтвори бронежилетката и ахна:
— Господи!
Лакост погледна и прошепна ужасено:
— О, не!
Гърдите на началника й бяха в кръв. Лекарят разкъса ризата на Гамаш и прегледа гръдния кош. От едната му страна зееше рана.
В другия край на помещението Бовоар се опитваше да проследи случващото се, но виждаше само краката на шефа си. Излъсканите му черни кожени обувки помръдваха едва-едва на пода. Но Жан Ги бе приковал поглед в ръката му. Дясната ръка на главния инспектор — окървавена, изопната, напрегната. В слушалките се чуваше накъсано дишане. Борба за глътка въздух. Гамаш протягаше длан с разперени пръсти. Треперещи, търсещи, сякаш ей сега ще се доберат до жадувания дъх.
Медиците дойдоха да прехвърлят Бовоар на носилка, но той не спираше да шепти умолително:
— Не, не. Моля ви.
Чу вика на Лакост:
— Шефе!
Отново кашляне, но по-слабо. После тишина.
Видя как дясната ръка на Гамаш се сгърчи, потрепери. А после леко и меко, като снежинка, се отпусна на пода.
Жан Ги Бовоар осъзна, че Арман Гамаш умира.
Седнал на неудобния пластмасов стол, Бовоар леко простена. Видеото продължаваше. Кадрите показваха екипа, който влизаше в схватка с останалите стрелци.
Рут се взираше в екрана, а скочът й стоеше недокоснат.
— Шефе! — извика отново Лакост.
Гамаш отвори леко клепачи и напрегна поглед. Помръдна устни. Едва се чуваха думите, които мълвеше. Мъчеше се да промълви:
— Рен… Мари. Рен… Мари.
— Ще й кажа — прошепна Изабел Лакост в ухото му и той затвори очи.
— Сърцето му спря! — извика лекарят, надвеси се над инспектора и се приготви за реанимация.
Притича друг медик, коленичи и сграбчи ръката на колегата си.
— Не, почакай. Подай ми спринцовка.
— Каква спринцовка, по дяволите? Той е в сърдечен арест, трябва да го реанимираме!
— За бога, направете нещо! — изкрещя Лакост.
Вторият лекар се разрови в куфарчето. Намери спринцовка, вкара иглата отстрани, между ребрата на главния инспектор, и натисна буталото.