— Не можете да го направите — бе заявил главен комисар Франкьор с предупредителен тон. Нахълтал бе в кабинета на Гамаш точно когато се канеха да тръгват.
В слушалките на главния инспектор се носеше гласът на Пол Моран, който пееше песничката за азбуката. Младежът звучеше унесен, изтощен, на ръба.
— Още веднъж — помоли го детективът. После дръпна рязко слушалките от главата си, при което Франкьор веднага млъкна. — Имате всичката необходима информация — обърна се главният инспектор ядосано към комисаря.
— Получена от някаква си старица от племето кри и неколцина шмъркачи? И смятате, че ще предприема действия на това основание?
— Информацията бе събрана от полицай Лакост, която е на път към управлението. Ще дойде с мен, както и още шестима души. За ваше сведение ето това са имената им. Антитерористичната група е в готовност и е на ваше разположение.
— С каква цел? Не е възможно да се готви нападение над язовирната стена на „Ла Гранд“. Не се е чуло нищо такова по каналите ни. Никой няма информация. Нито федералните агенти, нито американците, нито дори британците, а те наблюдават всичко. Никой нищо не е чул. Освен вас и онази побъркана индианска бабичка.
Франкьор се взираше в Гамаш. Беше толкова бесен, че трепереше.
— Язовирната стена ще бъде взривена след един час и четиридесет и три минути. Имате достатъчно време да стигнете. Аз знам къде трябва да отида и какво да направя.
Вместо да повиши глас, главният инспектор го бе снишил.
— Няма да ми нареждате — озъби се Франкьор. — Не знаете нищо, което не ми е известно на мен. Не виждам причина да ходя в „Ла Гранд“.
Гамаш се приближи до бюрото си и извади пистолет. За миг на лицето на комисаря се изписа страх, но главният инспектор затъкна оръжието на колана си и с няколко бързи крачки застана пред колегата си.
Яростните им погледи се сблъскаха. Детективът проговори тихо, но с много жар:
— Моля те, Силвен, ако трябва, ще падна на колене. И двамата сме твърде стари и уморени, за да си го причиняваме. Трябва да спрем веднага. Прав си, не ми е работа да ти давам заповеди, прости ми. Но те моля, умолявам те, направи това, което казвам.
— Невъзможно. Трябват ми още доказателства.
— Дадох ти всички улики, които можах да събера.
— Но не виждам смисъл. Никой не би тръгнал да взривява язовира по този начин.
— Защо?
Вече за стотен път повтаряха същото. А времето изтичаше.
— Защото е твърде дивашко. Все едно да замерваш армия с камъни.
— А как Давид е надвил Голиат?
— Стига, това не е библейска схватка, не живеем в библейски времена.
— Но същият принцип важи и сега. Направи това, което не очакват от теб. Би се получило точно защото за нас ще е неочаквано. И ако на теб случаят с нищо не ти напомня за Давид и Голиат, то за терористите е тъкмо обратното.
— И какво? Изведнъж станахте експерт по национална сигурност? Направо ми прилошава от вас и арогантността ви. Щом вярвате, че животът на стотици хиляди хора е заложен на карта, вървете и спрете бомбата.
— Не, отивам да спася Пол Моран.
— Моран? Твърдите, че знаете къде е? Опитваме се да го проследим цяла нощ. — Франкьор махна към армията от служители в централния щаб. — И вие ми казвате, че знаете къде е?
Мъжът се тресеше от ярост, а гласът му се бе извисил почти до крясък.
Гамаш изчакваше. С крайчеца на окото си виждаше как часовникът неумолимо тиктака.
— В Магог. В изоставена фабрика. Полицай Никол и инспектор Бовоар го откриха, след като часове наред се вслушваха в околните шумове.
Вслушвали се бяха в паузите между думите и така го бяха открили.
— Моля те, Силвен, иди в „Ла Гранд“. Умолявам те. Ако греша, ще си подам оставката.
— Ако отидем и се окаже, че си ни подвел, ще повдигна обвинение.
Франкьор излезе от кабинета на Гамаш и от централния щаб. Изгуби се.
Главният инспектор хвърли поглед към часовника и тръгна към вратата. Имаха само час и четиридесет и една минути. Отправи молитва — нито за първи път през този ден, нито за последен.
— Можеше и да е по-зле — рече Емил. — Кой знае кой е публикувал видеото, нали? Можеше да представи операцията така, че да изглежда като пълен провал. Но няма такова нещо. Трагично е, да. Ужасно. Но в известен смисъл е героично. Е, ако семействата на убитите го гледат…
Гамаш разбираше, че приятелят му се опитва да каже нещо хубаво, да изтъкне, че един по-различен монтаж би могъл да го представи като страхливец или безмозъчен идиот. Да внуши, че загиналите са загубили живота си напразно. Но всички изглеждаха храбро и достойно. Как го бе казал Емил?