Той й бе помогнал. Сега тя му връщаше услугата.
Докладите на полицай Лакост започнаха да обрисуват портрет на едно изгубено и безнадеждно поколение в резерватите. Отдадено на пиянство и наркотици. Без живот, без бъдеще — хора, които нямат какво да губят. Всичко им бе отнето. Гамаш отдавна знаеше това. Всеки, който имаше куража да погледне, разбираше.
Но имаше и нещо, с което главният инспектор не бе наясно. Лакост докладва за външни хора, пристигнали в индианските резервати. Бели учители, англичани, които се бяха внедрили в местните общности през последните години. Повечето били истински преподаватели, но сред тях имало и такива, чиито цели излизали извън рамките на азбуката или таблицата за умножение. Тяхната учебна програма отнемала време, за да се реализира. Планът им започнал още когато младите мъже били момчета: възприемчиви, изгубени, уплашени. Жадни за одобрение и приемане; за човек, който да бъде добър с тях и да ги напътства. И учителите им дали всичко това. Отнело години да спечелят доверието им. В това време им показали как да четат и да пишат, как да събират и да изваждат. И как да мразят. Внушавали на учениците си, че няма нужда повече да бъдат жертви. Отново можели да бъдат воини.
Много млади индианци кри в началото се увлекли по тази идея, но с времето я отхвърлили. Усетили, че си имат работа с поредните бели мъже, които преследват собствени цели. Но двама младежи били съблазнени. Двама, които били на ръба да тръгнат по този път и сами.
Готови били да се жертват, но да се увенчаят със слава. Вярвали, че светът най-сетне ще им обърне внимание.
В 11,18 часа.
Язовирната стена на „Ла Гранд“ щеше да рухне. Двама млади индианци кри щяха да загинат. А на километри от тях друг младеж, служител на Sûreté, щеше да бъде екзекутиран.
Въоръжен с тези доказателства, Гамаш бе говорил за пореден път с Франкьор. Но когато колегата му отново се бе дръпнал, инспекторът си бе позволил да си изпусне нервите. Да покаже презрението си към арогантния и опасен главен комисар.
Беше сгрешил. Това му бе струвало ценно време. И може би още нещо.
— Какво стана после?
Арман Гамаш се сепна, почти изненадан, че не е насаме с мислите си.
— Трябваше да се вземе решение. Всички знаехме какво е то. Ако информацията на полицай Лакост беше вярна, трябваше да изоставим полицай Моран. Да хвърлим всички усилия, за да спрем бомбения атентат. Опитахме ли се да спасим Моран, терористите щяха да се усетят и навярно да предприемат действия по-рано. Не можехме да поемем риска.
— Дори и вие?
Инспекторът остана неподвижен и смълчан за един дълъг миг. Нито отвън, нито отвътре се чуваше звук. Колко ли други се бяха крили тук от агресията на света? Свят, който не бе толкова добър, благ и топъл, колкото им се искаше. Колко ли уплашени хора бяха потърсили убежище и се бяха сгушвали на същото това място, където сега седяха Гамаш и Хенкок? Дали са се чудили кога ще е безопасно да излязат навън? Да се изправят срещу света.
— Да ми прости господ, дори и аз.
— Щели сте да го оставите да умре?
— Ако се наложи. — Детективът гледаше младия свещеник. Не предизвикателно, а с някакво удивление, че се налага да взема такива решения. Всеки божи ден. — Но не и преди да опитам всички възможности.
— Успяхте ли накрая да убедите главния комисар?
Инспекторът кимна:
— Да, но оставаха по-малко от два часа.
— Мили боже — въздъхна Хенкок, — толкова малко. Всичко е било на косъм.
Гамаш не отговори веднага.
— Дотогава вече знаехме, че полицай Моран е задържан в изоставена фабрика. Полицай Никол и инспектор Бовоар го бяха открили, като прослушваха внимателно фоновите шумове и ги сверяваха с разписанията на самолети и влакове. Майсторско разследване. Държаха го затворен в изоставена фабрика на стотици километри от „Ла Гранд“. Престъпниците стояха на безопасно разстояние. В град, който се казваше Магог.
— Магог?
— Да, защо?
Свещеникът изглеждаше смаян, но и леко притеснен:
— Гог и Магог121?
Гамаш се усмихна. Забравил бе, че тези имена се споменават в библията.
— И ще скроиш лоши намерения122 — цитира младият пастор.
Детективът отново видя Пол Моран в другия край на празното помещение, завързан за стол, обърнат с лице към стена, на която висеше часовник.
Оставаха пет секунди.
— Открихте ме — каза младежът.
Гамаш се затича през залата. Слабият гръб на Моран се напрегна.
Оставаха три секунди. Всичко сякаш се забави. Всичко изглеждаше кристално ясно. Инспекторът виждаше часовника, чуваше как секундната стрелка с тракане се приближава към нулата. Виждаше твърдия метален стол и въжето, с което бе завързан към него Пол Моран.
121
Библейски войнствени племена, противници на „народа на Бога“, които ще се появят „в последните дни“ и ще разпалят вселенска, гибелна война. — б.пр.